Директивата [bg]

29.

Върнах се у дома късно. Ани спеше на горния етаж. Знаех, че отиването при властите е опасен ход и че Линч наблюдава къщата ми. Качих се в кабинета си, влязох в сайта на моята банка и отново проверих, че застраховката ми „Живот“ е платена. Извадих сейф от дрешника и измъкнах пистолета си „Хеклер и Кох“, който бях взел от Картрайт по време на разправията с предишния ми работодател. Не го бях докосвал оттогава.

Разглобих го и го почистих, а после сложих вътре празен пълнител и проверих спусъчния механизъм. Изхвърлих го, заредих пълнителя и се приготвих да го плъзна назад, когато дръжката на вратата започна да се превърта.

Сложих пистолета в отвореното чекмедже точно когато Ани подаде глава в стаята.

— Майк?

— Не мога ли да остана за малко сам? — попитах троснато и закрих с тяло чекмеджето.

— Добре — отвърна тя и затвори вратата.

Проклех се. Всичките тези престъпни боклуци ми въздействаха и ме правеха груб. Гениален ход — да се разкрещя на Ани, защото аз се държа като подозрителен задник.

Върнах пистолета в сейфа, излязох и заключих вратата на кабинета си. Ани не беше в спалнята. Тръгнах надолу по стълбите.

— Скъпа?

Огледах кухнята. Чиниите бяха натрупани в умивалника, някои бяха на масата до купчината поща, неща, свързани със сватбата, които не си бях направил труда да отворя. Един от недостатъците на участието в престъпния свят е, че нямаш много време да изпълниш собствените си задачи.

Ани седеше по халат до масата в кухнята с мрачно изражение и преглеждаше пощата, разрязвайки всеки плик със стар нож „Суис Арми“. Телевизорът в дневната предаваше Си Ен Ен.

— Трябва да поговорим — каза тя. — Какво те прихваща?

— В „Сейнт Елмо“ ли? Глупава шега. Извинявай. И за преди малко горе. Не знам какво ми има. Може би лош ден. Имах нужда за малко да остана сам. Не трябваше да се държа толкова тъпо.

— Какво не ми казваш?

— В смисъл?

— Полицията наблюдава ли къщата?

— Не… Почакай. Видя ли ченгета да наблюдават къщата?

— Минаха два пъти. Някой друг ли ни наблюдава?

— Всичко е наред.

— В кой свят е наред? Непрекъснато спускаш щорите. В Ню Йорк ли ходи, докато ме нямаше? — Ани ми показа касова бележка от дрогерия, която бях оставил на масата.

— Беше в последната минута, по работа.

— Не си споменал за това.

— Кога да го спомена? Почти не те виждам. — Започвах да се ядосвам и си го изкарвах на нея. За секунда се почувствах доволен като малко дете, но незабавно осъзнах, че съм сгрешил.