Директивата [bg]

— Съжалявам, Емили. Вече имам достатъчно неприятности.

Блум изцъка с език.

— Жалко. Вече става късно да се обадя на моя човек от ФБР… — Поклати глава. — Ами с кредитна карта?

— Не. Има нещо, което се нарича секретен патрон. Повярвай ми. Отварянето на свестни ключалки няма да стане.

— А това? — Бръкна в чантата си. Фенерчето й се отмести от камерата.

Хванах ръката й.

— Внимавай с лазера.

Тя извади фиба за коса.

— Теоретично ще ми трябват две фиби и пак няма да стане.

— Имам само една.

— Тогава изненадай приятеля си с цветя или му изпрати шампанско.

— Виждам, че не си падаш по това, Майк. Мислех, че ще си помогнем взаимно.

Бяхме напуснали територията на „услуга за услуга“ и стигнали до недвусмислено изнудване. Въздъхнах и погледнах фибата.

— Случайно да имаш фолио?

— Не.

Огледах се наоколо.

— Още по-добре. — На отдушника имаше фолио. Наведох се и откъснах парче. Блум нямаше да се откаже, докато не й направех демонстрация, за да задоволя желанието й и после да продължим по-нататък.

Алуминиевото фолио беше малко по-дебело от домакинското. Отворих ножа си и изрязах ивица, широка двайсет и пет и дълга пет сантиметра, а после я прегънах по дължината. Пробих шест процепа във фолиото близо един до друг и се получи нещо като пет пръстчета, които стърчат от фолиото. Всеки беше дълъг колкото широчината на нарез на ключ.

Използвайки фибата за коса, пъхнах алуминиевата ивица в ключалката, така че „пръстите“ да се изравнят с щифтовете, и натиснах докрай. Сложих върха на ножа в цилиндъра, завъртях и започнах да треса всичко като човек, който държи жица, по която преминава електрически ток.

Работата не беше фина. Блум ме наблюдаваше с нарастващо съмнение.

Мнозина ключари не си правят труда да отварят ключалките с шперц. Това ти дава само една възможност. Те правят нещо, което се нарича отпечатване. Когато отваряш ключалка, повдигаш всеки щифт на правилната височина. Отпечатването работи по обратния начин. Повдигаш ги догоре и бавно ги натискаш надолу до правилната височина.

Когато завъртях ножа, цилиндърът се превъртя и заклещи щифтовете. А когато го разклатих, щифтовете бутнаха пръстчетата, които срязаха фолиото до правилната височина, абсолютната водоравна линия, и после вече застанаха неподвижно. За разлика от отварянето с шперц, когато се направи добре, това не оставя следи за криминалистите. Не само че влизаш, когато използваш подходящи инструменти, но и ти остава работно копие на ключа.

Изобщо не очаквах, че ще стане, но докато обяснявах основните неща, се надявах, че ще прозвуча добре и Блум ще ме остави на мира.

Продължих да треса ключалката още една минута. Нямаше вълшебно отключване, нито завъртане на цилиндъра.

— Е, дотук бях… — рекох и после млъкнах, защото чух подрънкване на ключове. Пазач. — Трябва да тръгваме — прошепнах и отпуснах ръката си върху щифта. Ножът се завъртя. Цилиндърът също. Ключалката се отвори. Никога не съм бил по-нещастен от успеха си.