Рейн-сан: Сеч [bg]

13

Позвъних на Тацу. Отговориха ми, че е излязъл. Не, не исках да му оставя съобщение. Кога можех да го намеря? А, един момент, извадих късмет, тъкмо влизал.

След няколко секунди чух гласа му.

— Хай.

— Здрасти. Аз съм.

— Нямах възможност да потърся информацията, за която говорихме. Тази сутрин съм страшно зает.

— С двойно убийство? Нещо такова ли?

Последва пауза.

— Да. Голяма каша. Двама чужденци в Шибуя. Кейсацучо още не е разпознало жертвите. Какво знаеш за случая?

— Налучках. Но ако искаш да научиш повече, може да се поразровиш за някакъв американец на име Калоуей Уилсън. Викали му Кал. Очевидно бивш агент от ЦРУ, още от времето на БСО, разкаран при чистката на Търнър и явно върнат в някакво качество от Кейси. Уилсън може да е свързан с Виктор. Може да му дава информация. Нямам представа в замяна на какво. Може и да те пращам за зелен хайвер, но… струва ми се, че има нещо вярно.

— Ще се въздържа да те попитам как си се сдобил с тези сведения.

— Така май ще е най–добре за всички заинтересувани. В замяна ще те помоля за услуга.

— Пак ли?

— Ей, ами информацията, която току–що ти дадох?

— Нейната стойност остава да се провери.

— Така е. Но виж, ако в това има нещо вярно, трябва да знам какъв е този човек. Къде е. Какво може да има против мен. Ако не успея да разбера, има голяма вероятност следващото убийство, което разследваш, да е моето.

Последва пауза, докато Тацу обмисляше думите ми.

— Обади ми се следобед. Предполагам, че няма да мога да се свържа с теб, нали?

— Да. Известно време трябва да съм в движение.

— Сигурно е разумно. Ще направя каквото мога.

— Знам, че ще направиш, стари приятелю. Благодаря ти.

Затворих, намерих друг уличен телефон и позвъних на Миямото. Не исках да се срещаме — щом някой знаеше, че като проследи Мария, може да стигне до мен, сигурно следяха и Миямото. Обаче не исках да му обяснявам за къртицата в ЛДП по служебната им линия.

Хрумна ми една идея.

— Слушай сега — казах аз, когато Миямото вдигна. — Имам нещо за теб. Важно е и не е за телефон. Ако се срещнем обаче, трябва да си абсолютно сигурен, че си сам. Съвсем наскоро имах известен проблем в това отношение.

— Какво по–точно имаш предвид?

— Спомняш ли си къде оставяше парите преди десет години? — Говорех за седалките на перона на метростанция „Гайенмае“.

— Разбира се.

— Добре. Ще се срещнем там след час. Приеми, че те следят.

Последва пауза.

— Следят ли ме наистина?

— Не знам. Но се дръж така, все едно те следят. Използвай асансьори и гледай да влизаш в тях сам. Качи се на влака в метрото, слез и изчакай на перона, докато се увериш, че всички други са си тръгнали, преди да вземеш влака в обратната посока. Хвани такси и кажи на шофьора да мине през райони, в които няма трафик и лесно ще забележиш опашка. Не забравяй, мисли като противника. Ще се справиш ли? Трябва да си сигурен.