Търсим космически цивилизации
- Автор: Пацнер Карел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Младенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсим космически цивилизации». Краткое содержание книги:
Уравнение с много неизвестни
За разлика от някои други професии най-хубавото на учените е, че щом установят някаква своя грешка и възприемат новата идея, те не смятат публичното си отказване за лична деградация. Професор Лъвъл, директор на една от най-големите астрономически обсерватории в света, косвено се извини на Кокони и Морисън в статията, публикувана през 1961 г. в сп. „Сънди Таймс“. „Преди няколко години получих писмо от двама американски учени. Те ми предлагаха да използувам радиотелескопа на нашата обсерватория за търсене на сигнали, предавани от разумни същества. Тогава тяхното предложение ми се стори прекалено лекомислено и аз отказах. Но сега търсенето на живот извън Земята става важен проблем. Преди няколко десетилетия се вярваше в уникалността на Слънчевата система. Съществуваше мнение, че в далечното минало някаква звезда се е приближила до нашето Слънце, предизвикала е огромни приливи към повърхността му и накрая е изтръгнала от неговата вътрешност потоци звездна материя. След това блуждаещата звезда продължила пътя си из Вселената. А материята, изтръгната от Слънцето, започнала да се движи по орбита около него, в течение на много милиарди години се сгъстявала, докато накрая от нея възникнали Земята и планетите.
От тази хипотеза следват две важни заключения. Първо: подобно сближение на две звезди е изключително рядко явление Възможността някоя от стоте милиарда звезди на нашата Галактика да има планетна система, подобна на нашата, изглеждаше малко вероятна. Второ: планетите, в това число и първоначално са се сгъстявали в течно състояние при температура, по-висока, отколкото могат да издържат сложните съединения на един жив организъм. Това означава, че животът е могъл да възникне едва след изстиването на земната повърхност.
Развитието на теоретичната астрономия през последните 20 години показа, че възникването на Слънчевата система не може да се обясни със «случаен сблъсък». Засега не съществува единно мнение за възникването на Земята и останалите планети. Възможно е преди милиарди години Слънцето да е било заобиколено от дисковиден облак прах и газ. Частиците прах постепенно да са се сгъстявали, докато от тях най-сетне се образували планетите. Съществена особеност на тази теория е предположението, че планетите от Слънчевата система са възникнали от студени частици материя. Така най-простият организъм, съществуващ още върху зрънцата прах, би могъл да бъде пренесен върху планетите. Всички подобни хипотези водят до общ извод — възникването на планетите около звездите не е рядко явление. Затова в наблюдаемата част на Вселената може да има безкрайно много планетни системи като тази, в която живеем ние.
Повечето от нас, които сме възпитани в духа на традиционните възгледи от началото на нашия век, приемаха за изключително явление разумния живот на Земята. Сега сме убедени, че Слънчевата система съвсем не е единствена във Вселената — и около останалите звезди има подобни системи. Колко могат да бъдат системите с планети, които имат благоприятни условия за възникване на разумен живот? Нека изхождаме от това, че химията на живота — където и да възникне той, е идентична с нашата. Тогава остават само планетите на които температурата, светлината и останалите условия не се отличават много от земните. И още — за развитието на живота е необходимо тези условия да бъдат постоянни достатъчно дълго време.
Земята е на около 4 милиарда години и според палеонтолозите върху нея са съществували някои форми на живот още преди един милиард години. Затова процесът на развитие от биологични тела към разумен стадий е траял не по-малко от милиард и не повече от четири милиарда години. По разни причини според биолозите е малко вероятно дори в условия, много различни от земните, този процес, завършващ с възникването на разумни същества, да е протекъл по-бързо. Ето защо извънземен живот е възможен само на планети, сравнително близки до звездата, която не е променила състоянието си поне три милиарда години. Около Слънчевата система тези звезди са приблизително 5 процента. Но нека да допуснем, че в целия Млечен път те са само 1 процент. Понеже в нашата Галактика има около 100 милиарда звезди, около 1 милиард от тях сигурно имат планети с естествени условия за развитие на органичен свят. А Вселената обхваща много такива мъглявини като Млечния път. В наблюдаемата й част можем да наброим около един милиард от тях. Затова можем да смятаме, че един милиард милиарда звезди имат планети, на които има подходящи условия за възникване на живот…