Прелъстена невинност
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелъстена невинност». Краткое содержание книги:
От бурната им първа среща, през морето, до блясъка на дворците тя остава негова пленница. Но дори когато яростта въстава срещу домогванията му, изгарящата нужда я прави негова робиня. Защото тяхната треска неизменно ги отнася към неизбежния край да се предадат пред силата на вечната любов.
— Да питам Митя ли? Че какво общо има това с него? Нали не се надяваш все още. Искам да кажа, сигурно осъзнаваш, че… О, боже…
— Какво да осъзнавам, принцесо?
Анастасия бързо се престори, че е погълната от работата си, твърде смутена, за да отговори. Не бе искала да хареса Катрин. Беше идеалната мишена за изменчивите настроения на Анастасия, но някак си нещата не бяха поели в тази насока. Също бе искала да я нарисува като земна селянка, груба, отрудена жена, въплъщение на селячеството. Това също не се беше получило. Беше започвала портрета на три пъти, преди да се откаже най-накрая и да започне да рисува онова, което виждаше, а не което искаше да види.
Голата истина бе, че тя харесваше Катрин — харесваше я заради нейната откровеност, спокойствие и самообладание, заради тихото й достойнство и суховатото чувство за хумор. Харесваше я дори заради упоритостта й, която толкова много й напомняше за самата нея. В началото се бяха посдърпали на няколко пъти по въпроса какво считаше Анастасия за задължения на Катрин, но когато тя твърдо отказа, а дори и не желаеше да ги обсъдят, Анастасия усети внезапен респект, породил искрено възхищение, особено след като бе спряла да я счита за по-низша от себе си. Напоследък дори бе започнала да мисли за нея като за своя приятелка.
Сега изведнъж изпита съжаление към англичанката, което я накара да се смути. Обикновено тя не съчувстваше на жените, които охкаха и й се оплакваха за изгубената си любов, както честичко правеха приятелките й. Не разбираше болката да бъдеш отхвърлен, тъй като никога не й се беше случвало, нито пък някой мъж първи бе губил интерес към нея. Тя беше тази, която приключваше връзките си, направлявана единствено от прищевките на непостоянната си натура. В това отношение много приличаше на брат си.
Разликата помежду им се състоеше в това, че Дмитрий никога не се обвързваше. Обичаше жените, но никоя конкретно и удостояваше с вниманието си всички и всяка, която го заинтригуваше. Не и Анастасия. Тя просто трябваше да бъде влюбена и непрекъснато го правеше. За нещастие чувствата й не траеха дълго, което обаче не трябваше да обърква с меланхолията на жените, влюбени в мъже, които не отвръщаха на чувствата им.
Анастасия не бе причислявала Катрин, показвала се досега толкова практична, дори прагматична, в тази категория. Защо обаче си мислеше тя, че Дмитрий щеше да го е грижа какво ще прави тя, като стигнеха Русия? Той очевидно бе осъзнал грешката си да я вземе на борда. Не бе изминала и седмица, преди да изгуби интерес към нея и да я прехвърли на сестра си. Не знаеше ли Катрин какво означаваше това?
— Какво да осъзнавам, принцесо? — повтори Катрин.
Анастасия се изчерви при повторния въпрос и напълно се смути, като видя, че Катрин забеляза неудобството й.
— Нищо. Не знам за какво си мислех.
— Напротив, знаете. Говорехме за брат ви.
— Е, добре, де. — Неотстъпчивостта бе друго качество, което бе забелязала у Катрин. — Смятах те за различна, мислех, че не си като всички останали жени, които се влюбват в Митя от пръв поглед. В крайна сметка, ти по никакъв начин не показа, че си разстроена от липсата на внимание от негова страна. Но току-що се сетих, че може би не осъзнаваш, че той… е, че той… — Така нямаше да се получи. Беше крайно объркана, а можеше само да предполага за срама на Катрин, ако се досетеше, че я съжалява. — За какво мисля ли? Разбира се, че знаеш.
— Какво знам?
— Че Митя не е мъж, който се задържа твърде дълго с една жена. Дори не мисля, че е способен да се влюби. Всъщност, голяма рядкост е някоя жена да задържи вниманието му повече от две седмици. Няколкото му любовници правят изключение, но той не ги обича. Те просто са му удобни и толкова. Принцеса Татяна е друго изключение, но той възнамерява да се ожени за нея, така че и тя не се брои.
— Принцесо…
— Не, не трябва да го казваш. Знаех си, че си достатъчно умна, за да не позволиш да се влюбиш в него. Ще се удивиш, като разбереш колко малко жени проявяват такъв здрав разум. Но е толкова лесно да се влюбиш в Митя. Той цени жените. Всяка, която го спечели, се радва изцяло на вниманието, докато интересът му е жив. И никога не дава обещания, които не възнамерява да изпълни, тъй че никоя не може да се оплаче, че е била излъгана.
Катрин не чуваше какво й говореше Анастасия. В ушите й все още звучаха думите „Ще се ожени“. Стомахът й се бе свил на топка и й се повдигаше, което бе смешно. Та той не представляваше нищо за нея, дори в един момент бе мислила, че Анастасия му е жена. Тогава какво я засягаше всичко това?
Дяволите да я вземат Анастасия, че бе зачекнала темата, а сега си седеше там и очакваше някакъв отговор. Да й обясни ситуацията, да признае какво наистина изпитва към Дмитрий, само щеше да задълбочи и удължи разговора. А и Анастасия, каквото си беше, най-вероятно нямаше да й повярва.