По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Удовлетворена от отговора й, Шарлот погледна към листа. Показалецът й се плъзна по страницата и тя замислено изрече:
— Лондон… Да видим сега… — Пръстът й се спря. — А, да! Лорд и лейди Уейкхърст и дъщеря им Касандра. Лондонската им къща се намира на Мейфеър. Каси е много фино и изискано създание на осемнадесет години. Изтънчена! Истинска дама! Нещо между теб и мен. Винаги съм смятала, че й липсва жизненост, но Лусиън е на мнение, че ще бъде добър пример за теб. Освен това и…
Без никакво предупреждение каляската рязко спря и двете жени се вкопчиха в страничните дръжки. Отвън се чуха възбудени гласове, придружени с цвиленето на кон.
— Какво ли се е случило? — възкликна Шарлот и надникна през прозорчето. Сякаш в отговор се чу едно силно „туп!“, след което жребецът на Лусиън, но без ездача си, профуча покрай тях. В продължение на един дълъг миг двете жени се взираха недоумяващо. После Шарлот изпищя пронизително:
— Лус! Мили Боже, Лус! — и изхвръкна от каляската. С развята светложълта рокля, подобно на внезапно избухнал пламък, тя се стрелна по замръзналия път.
Алис тутакси я последва. Сърцето й лудешки заблъска при мисълта, че Лусиън е ранен. Или нещо още по-лошо… Стомахът й се бе свил и тя отчаяно повтаряше:
— Моля те, Господи! Моля те, нека да е добре!
Шарлот разбута скупчилите се на пътя прислужници.
В следващия миг отчаяният й вопъл разцепи въздуха. Изпълнена с ужас, ала не за себе си и за това, което щеше да изгуби, ако Лусиън умре, а за самия него и за неговата застрашена душа, Алис разблъска с лакти човешката стена, изпречила се на пътя й. Когато най-после стигна до маркиза, цялата се вледени.
Лежеше по гръб, с безжизнено отпуснати ръце и крака. Главата му почиваше неподвижно в скута на сестра му. Приличаше на мъртвец. Алис застина, вцепенена от ужас и мъка. Гледаше втренчено смъртнобялото му лице и не можеше да повярва на очите си.
В този миг се разнесе пронизителен писък, последван от: „Мили Боже, милорд! Добре ли сте?“. Барт профуча като вихър и се хвърли върху гърдите на своя благодетел. Това я извади от вцепенението.
— Лусиън? — задавено простена Алис. Краката й внезапно омекнаха и тя се свлече на колене в калния сняг. Накъсаните й ридания се смесиха с тези на Шарлот и Барт. Протегна ръка и нежно докосна хладната буза.
През последните няколко седмици той бе започнал да означава много за нея. Много повече, отколкото изобщо някога си бе представяла, че е възможно. През деня мислеше непрекъснато за него, а през нощта го сънуваше. Ако не знаеше, че е невъзможно, щеше да реши, че се е влюбила.
В този миг чувствата й бяха толкова силни, че с радост би разменила безсмъртната си душа срещу способността на Ангъс да лекува. Би се съгласила завинаги да остане заточена в подземното царство, безнадеждно и обречено, докато се превърне в пепел. Би дала всичко, за да го спаси.
И сякаш някой — Ангъс или Бог — бе чул изтерзаната и молба, защото тъмните ресници на Лусиън потрепнаха. За един кратък миг се втренчи в нея. Тъмносивите му очи бяха замъглени и празни. После промърмори с раздразнен глас, който се стори на Алис по-прекрасен и от ангелски хор:
— За какво, по дяволите, сте се разревали? Не може ли човек да падне от коня си?
— О, Лус! — задавено промълви Шарлот и покри лицето му с целувки.
— За Бога, Лоти! — избухна той и се опита да се надигне, за да прекрати сълзливите излияния. За негово безкрайно разочарование обаче, усилията му се оказаха напразни. Някаква тежест притискаше гърдите му. Какво, по… — тогава видя Барт, който се бе вкопчил в палтото му и ридаеше неутешимо, сякаш бе загубил най-добрия си приятел. — Барт? — промърмори Лусиън и леко докосна слабото потръпващо рамо.
Барт вдигна глава и го погледна с празен поглед. Ала в следващия миг нададе дрезгав писък, скочи и го зяпна с такова изумление, сякаш господарят му току-що се бе надигнал от гроба. Първите му думи потвърдиха, че точно това си бе помислил.
— Н-не сте ли мъртъв?
Лусиън се намръщи, но си личеше, че не е ядосан.
— Разбира се, че не съм мъртъв. Откога мъртвец може да седи и да разговаря?
— Явно не си мъртъв, Лус, но сигурно си се ударил зле при падането — загрижено се намеси Шарлот и сложи облечената си в ръкавица ръка на гърдите му, за да му попречи да стане. — Трябва да останеш да лежиш неподвижно поне докато не се уверим, че нямаш нищо счупено.
— Уверявам те, че щях веднага да забележа, ако имах нещо счупено — сухо я информира брат й. Въпреки всичките му уверения обаче, че нищо не го боли, когато седна от устните му излезе съскащ звук, защото всички кости и мускули го боляха, сякаш го бяха смазали от бой.