Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Все още потънал в мисли, Ксандър осъзна, че е застанал пред малка сграда, чиято фасадна стена представляваше монолитна плоча от стъкло. Бяха му потребни няколко минути да разбере какво представлява — малко кафене, претъпкано с местни жители и туристи, които си пиеха сутрешното капучино. С отварянето на вратата над главите им иззвъня камбанка. Сара го поведе към една маса, сгушена в най-уютния ъгъл — достатъчно далеч от другите, за да не ги чуват, и достатъчно близо, за да не привличат излишно внимание.
— Сякаш се въртя в кръг с тебе — усмихна се тя с небрежно кимване, изражение, което Ксандър намери много трудно за имитиране. Тя беше напълно спокойна.
Той седна изумен.
— Наистина ли? — Той кимна, после спря. — Не разбирам.
— Хотелски стаи, кафета. Става като схема. — Тя оправи палтото си и добави: — И се опитай да изглеждаш по-спокойно. В Италия сме.
Той взе куфарчето си в скута с приближаването на сервитьорката.
— Каквото и да означава това.
Контрирайки с нещо, което много трудно можеше да се нарече усмивка, Ксандър я попита:
— Капучино?
Усмивка съпроводи отговора й.
— Si.2
— Due, prego.3 — Сервитьорката кимна и отиде на друга маса. — Италианският ти се подобрява.
— Grazie, bello.4 Но настроението ти не.
— Може и да ти е смешно, но чакам двама едри мъже…
— Те няма да дойдат тук. — Тя се приведе над масата, сякаш обясняваше нещо много елементарно. — Прекалено обществено място. Те очакват да продължим да бягаме. И затова ние не продължихме да бягаме. — Авторитетна усмивка се плъзна по устните й. — Така че наслаждавай се на кафето, когато дойде.
Ксандър прие закачката. Разбира се, че тя знаеше какво прави. Щеше да е глупаво, ако мислеше по друг начин. Просто начинът й на поведение вдъхваше успокоение, съумяваше да се справи с всяка ситуация с такава лекота, с такова самообладание. Може би затова епизодът в тунелите бе останал толкова изолиран.
— Какво стана там, долу?
— Измъкнахме се. — Тя издърпа шала от врата си и го преметна върху облегалката на стола.
— Не, нямах предвид това. Исках да кажа долу в тунелите. Ти ми се стори…
Почти неуловимото напрежение, появило се в плещите й, го накара да спре.
— Бях се зареяла някъде ли? — Тя го погледна в очите. — Това ли се канеше да кажеш?
Той се спря, преди да отговори.
— П-предполагам… Да.
— Не е необходимо да предполагаш. Това е много добър начин за описване.
Ксандър усети, че това не беше най-подходящата тема за разговор.
— Да. Така е. — Пръстите му се заиграха с ръба на покривката. — Там долу… се почувствах малко като изгубен. Предполагам, човек никога не може да свикне с тия неща. Каквито и да са.
— Засега това са ръкописът и файловете. И тримата мъже в Щатите, които едва започват играта си. — Тя видя, че думите й имаха ефект. — Нали ти каза, че по това се различава от Макиавели — един град не е достатъчен? — Капучиното пристигна. Сара изчака да останат сами и тогава продължи: — Каквото и да се е случило там в тунелите, каквото и да си изпитал в онзи офис, не трябва да забравяш, че онези мъже и тези файлове са най-важното нещо. Фокусът. Съжалявам, ако това те плаши или дразни, но наистина друга алтернатива просто няма.
Той остави думите да попият в съзнанието му.
— Ти си права… Аз… не трябваше да питам.
— Не става въпрос кой е бил прав и кой не. Оценявам загрижеността ти, наистина, но никой от двама ни няма право да се разсейва с такива неща. — Тя изчака, после се усмихна. — Значи има три версии. Това улеснява страшно много задачата ни.
— Да… така е. — Беше му необходима минута, за да събере мислите си. Отпи от димящото кафе. — Съгласно тези файлове, той е открил немския превод преди около три месеца в Белград. Цялата работа се мистифицира все повече и повече. До този момент никой никога не е…
2
Да. — Б.пр.
3
Две, ако обичате. — Б.пр.
4
Благодаря, хубавице. — Б.пр.