Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
Мичъл почувства как потъва в ефирно пространство, замаян от една млада червенокоса красавица с ангелско лице и неумолима ирландска гордост. Все пак той направи усилие да дойде на себе си и да попита трезво:
— Какво ще кажеш да легнем и там ще видим?
Тя поклати глава с характерната си загадъчна усмивка:
— Защо ми е да го правя? За да мечтая да усетиш нещо „вълшебно“, а на теб да ти е все едно? За това вълшебство са нужни двама. Не един. Ти със сигурност ще се чувстваш доволен, а аз ще се чувствам излъгана. И все пак даже да бъде разочарование за мен — сподели тя с нежна откровеност, — не искам и ти да се почувстваш така. Чудно защо, но много държа на това.
— Обърка се, излезе на терасата и се загледа в морето.
— Хайде да се поразходим и да се поопознаем, после ще си взема Макс и ще се върнем с него на Ангила. Ако си решил да се преоблечеш, ще те изчакам.
Мичъл усети как подът сякаш се продъни под краката му, ушите му забучаха. Той пое дълбоко въздух и се загледа в крехката фигура на жената, която успя да му отнеме цялата сила. Постепенно дойде на себе си. Там на терасата стоеше едно фантастично ирландско момиче, което влезе в душата му и разпали желанията му. Тя беше пламенна и нежна, умна и чистосърдечна, горда и непредсказуема. Момиче с кристален глас и ангелска усмивка, същото това момиче, което приютяваше мръсни бездомни псета. Тя беше просто приказна. А той…
Той беше неин пленник.
Приближи, прегърна я и я притисна към гърдите си.
— Кейт, нека не се боим от усложненията — усмихна се той.
— Благодаря за предложението, но предпочитам да оставим нещата такива, каквито са.
Сякаш не чул думите й, Мичъл я целуна по главата и прошепна:
— Искам да слушам заклинания от теб, да виждам амулети, прелестна вълшебнице. Обладай ме с магичния си чар.
— Стига глупости, че и приятели няма да станем — смъмри го тя.
— Приятели вече сме — отбеляза той и устните му погалиха ухото й. — Сега остава да станем любовници.
Парещи тръпки се разляха по тялото й в мига, в който я докосна топлият му дъх, но тя реши да остане твърда докрай.
— Казах вече — не искам.
— Искаш. Искаш и ти, искам го и аз — продължи той и я целуна по слепоочието. — Обгърни ме с ръце, потопи ме във вълшебното. За вълшебното са нужни двама.
— Остави ме на мира! — избухна тя. — Ти за какъв се смяташ и какво изобщо…
Мичъл видя, че така няма да я убеди, и веднага премина към действие, сложи ръка на устата й и не й позволи да довърши думите си.
— Кейт — предупреди я шепнешком той, — искам през следващия час да чувам от теб само стонове на наслада и нищо друго, освен „да“, „още“, „моля те“.
Той отлепи малко дланта си и чу:
— Престани!
— Сбърка думите — отбеляза Мичъл и я обърна с лице към себе си. — Погледни ме, Кейт.
Ядосани зелени очи проблясваха нервно изпод фини тъмночервени вежди, сключени в мрачно негодувание.
— Иска ми се да ти кажа истината. А тя е, че предната вечер моите чувства не бяха по-различни от твоите и ти много добре знаеш това.
Кейт гледаше право в него: тъмносините очи и гласът му й подсказаха, че той говори истината, освен това й открива още една „гънка“ от душата си. Следващите му думи също бяха силни и убедителни:
— Преди малко казах неща, които те смутиха, но те бяха просто жалък опит да те предпазя от мен… — Направи кратка пауза и наклони глава на една страна, после добави с иронична усмивка: — А може би да предпазя себе си от теб.
Кейт стисна силно устни, за да сдържи напиращия смях, и побърза да отмести поглед към рамото му. Нищо не можеше да я спаси от неудържимото привличане към този човек. Тя поклати леко глава, изумена от собствената си безпомощност. Мичъл обаче изтълкува погрешно нейната реакция и я прие като желание да му обясни, че не приема думите й.
— „Не“ не е от списъка на позволените думи.
Развеселена и едновременно с това изпълнена с нежност, Кейт почувства, че е време да отстъпи. Погледна го усмихната право в очите, положи длани на гърдите му и дълбоко от душата й се изтръгна нежно една дума, която също не беше в списъка:
— Мичъл…
Тя видя как погледът му светна, когато чу да произнася името му по такъв начин.
— Нека бъде в твоя списък и тази дума.
Кейт се наклони към него с развеселени, грейнали очи, гласът й стана дрезгав от напиращата страст и ръцете й се обвиха около врата му.
— Моля те — прошепна тя.
— Прекрасен избор — обяви Мичъл и отвърна със закачлива целувка.
— Още — простена тя, когато той отлепи устни.