Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Може би смяташ, че Уайът ще ни отведе до мястото, където е трупът, или ще си уреди среща с някой негов съучастник?
— Нямам представа какви са съучастниците, но можеш с две ръце да подпишеш, че трупът на Уилям е скрит някъде из земите на семейната ферма. Там има огромни горски площи, хванахме се заедно с местните и преровихме навсякъде. Но земята е замръзнала, на някои места още има сняг, обаче в най-скоро време ще открием трупа. Ето защо, когато го намерим, искам да знам точно къде се намира Уайът. Не желая да обяснявам откъде знам, че той е убиецът и че трупът е заровен на територията на фермата. Открием ли го, свидетелят ще даде показания. Обещал съм обаче дотогава да му осигуря пълна анонимност.
Двайсета глава
Докато Кейт се преобличаше, за да отидат в казиното, Мичъл се беше облегнал на терасата и се взираше в светлините на един туристически кораб, който бавно плаваше на север.
След като се любиха за пръв път, двамата станаха само да хапнат набързо, после се върнаха в леглото за още любов и накрая потънаха изтощени в дълбок сън. Когато Мичъл отвори очи, вече се свечеряваше, а Кейт лежеше в обятията му. В тишината на спалнята бе изпитал неописуема наслада, която го изпълваше и в този момент.
— Извинявай, че се забавих — промълви тя зад него.
Мичъл се изправи, обърна се и широко се усмихна.
Кейт Донован стоеше пред него с къса черна рокля без презрамки, украсена с дантела, носеше сандали с висок ток и тънки каишки — беше олицетворение на мечтата на всеки мъж — пищни форми, нежна кожа, великолепна коса и дълги стройни крака. Действително не беше виждал по-красиви крака, усмихна се Мичъл.
— Как да тълкувам тази твоя усмивка — че изглеждам прекрасно или че роклята не ми стои добре? — попита тя уж шеговито, но в гласа й се долавяше лека угриженост.
— Усмихвам се, защото едва сега ми прави впечатление какви изключителни крака имаш — отвърна той с престорена замисленост, — за пръв път ги виждам така добре.
— И преди бях със същите крака — отбеляза насмешливо тя. — Всъщност си спомням, че и в леглото бях с тях.
— Там ми липсваше разстояние, за да ги видя добре.
Кейт се приближи и застана с гръб пред него.
— Би ли ми вдигнал ципа? — помоли тя и за по-удобно стисна в ръка косата си.
Макар да беше натрупал солиден опит в закопчаването на женски ципове, Мичъл се изненада какво нежно и приятно чувство усети само щом погледна разголения гръб на Кейт. Той внимателно дръпна ципа, а тя взе да се шегува за реакцията му по отношение на краката й:
— Значи така, по всичко личи, че си мъж, който има слабост към женските крака, правилно ли отгатнах?
В друг случай Мичъл със сигурност щеше без колебание да отговори „да“, но в този момент въпросът, и то зададен от нея, го порази. Обгърна с ръце раменете й, приведе глава и я целуна.
— Няма защо да си губим времето с подобни разговори — прошепна й той.
Кейт се извърна бавно и го погледна право в очите. Веднага съжали, че му беше задала този въпрос — явно му беше неприятно да отговаря: не беше важно кои части от женското тяло харесва. В този момент най-важно беше да знае, че я харесва.
— Добър отговор — усмихна се тя, докато го гледаше в очите.
— Така е.
Той я отведе в едно казино в холандската част на острова — голям частен клуб, в който се чуваше реч на всякакви езици. По пътя Мичъл й беше казал, че казиното е от „европейски тип“, и сега Кейт разбра, че е имал предвид изключително изисканата и приятна обстановка в заведението. А това според нея отговаряше на неговия изящен и елегантен вид. Той беше облечен в идеално ушит сив костюм и тъмносива риза със светлосива вратовръзка.
И тук хазартът беше узаконена игра както в щатските казина, но това беше единственото сходство между тях. В действителност такъв тип клубове тя беше виждала само по филмите, снимани по разни места, например в Монако.
Като се мъчеше да не й личи, че за пръв път влиза на подобно място и сред подобни хора, Кейт оглеждаше с интерес масите за бакара, рулетките и насядалите около тях хора — богаташи с купчини жетони и елегантни жени със скъпи бижута.
— Търсиш ли нещо конкретно? — попита Мичъл.
— Да. — В погледа й проблеснаха шеговити искри.
— Джеймс Бонд.
— Е, тази вечер ще трябва да се задоволиш само с мен.
— Няма проблем — отвърна смело тя и се усмихна.