Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Не, благодаря. — Кейт си отчупи от сандвич с кресон и се доближи до парапета на балкона, за да се наслади на гледката.
Зад гърба си чу Дидерик да казва:
— Изгладил съм вашите дрехи, господин Уайът, и съм ги прибрал в гардероба.
Тя се извърна рязко и едва не залепи сандвича върху ризата на Мичъл, защото не предполагаше, че той стои на сантиметри зад нея.
— Значи си носиш дрехи? — възкликна радостно тя.
Мичъл постави ръце на парапета от двете й страни и се вгледа развеселено в нея.
— Изглежда, това ти донесе голямо облекчение.
Не успя да отговори, защото Дидерик я изпревари с любезен въпрос:
— С какво друго мога да ви бъда полезен след разопаковането на багажа?
Без да отмества развеселения си поглед от Кейт, Мичъл отвърна:
— Подготви леглото, преди да си тръгнеш, и се погрижи никой да не ни безпокои.
Тя се вцепени.
— Не си ли твърде безцеремонен?
— Тук е хотел.
— Да, знам. Но през последните пет дни съм се регистрирала в два такива хотела с двама различни мъже. Чувствам се като развратница.
Той се разсмя, като я чу как нарече себе си, и плъзна бавно пръсти нагоре по ръката й.
— Значи мислеше, че не нося други дрехи?
— В таксито ми направи впечатление, че не носиш куфар — обясни Кейт, като полагаше усилия да не проличи с какво вълнение я изпълваше допирът на пръстите му.
— Оставих го тук сутринта, когато дойдох да уредя този апартамент или поне нещо по-добро от това, което ми предлагаха на рецепцията. — Пръстите му минаха плавно по рамото й и се плъзнаха леко под деколтето на блузата й.
— Любопитно ми е да разбера как си представяше, че ще постъпя, щом не си нося дрехи?
— Мислех си, сигурно си преценил, че няма да имаш нужда от дрехи — обясни Кейт, като се напрягаше да се съсредоточи върху думите, защото цялото й тяло трептеше от допира на пръстите му. — Много от туристическите реклами споменават, че доста от плажовете на Сейнт Мартен са нудистки.
— Казино клубовете не са.
— Естествено. Но помислих, че може би си променил решението си да отидем довечера в казино.
— И какво друго съм решил?
— Не знам.
— Напротив, знаеш.
Кейт едва сдържа смеха си и веднага хвърли поглед към вратата.
— Шшт. Дидерик още е тук. Ще те чуе.
— Какво значение има?
— Ами за мен има. Може да ти прозвучи доста наивно, но никога не съм отсядала с някого в хотел само, за да бъда с него в леглото и затова сега се чувствам доста неловко. За теб не е нищо ново, нали?
— Сега ме караш аз да се чувствам неловко.
— Сигурно не трябваше да те питам — каза обезсърчено Кейт.
— Сигурно — прошепна той.
Тя се напрегна от укорителния намек, но нямаше време да отговори, защото той вплете пръсти в косата й и леко наклони главата й назад. Топлите му устни се сляха с нейните в продължителна, сладострастна целувка, изпълнена с чувствена жажда. Когато отдели устни от нея, той каза:
— Хайде да влезем вътре.
Кейт кимна. В този момент вече беше готова да даде съгласието си дори и да й предложи да се хвърлят надолу с главата през балкона, но когато влязоха, думите му я върнаха в реалността.
— Кейт, трябва да поговорим. Седни.
Тя се стресна от деловия му тон, приседна леко върху страничната облегалка на едно канапе и го изгледи заинтригувано как отиде до прозорците, бръкна в джобовете си и за момент остана с наведена глава, сякаш правеше опити да събере мислите си. После решително се обърна към нея.
— Преди да легнеш с мен, искам да съм сигурен, че си наясно какво представляват отношенията ни. Казвам това, защото ми се иска никога да не поглеждаш със съжаление на преживяното от нас.
— Да, слушам. — Кейт искаше да покаже, че не е нужна пауза, за да подсилва смисъла на думите си.
— Ти сама сподели, че си „романтичка“, а снощи ние преживяхме нещо невероятно, но… може би… не бива да преувеличаваме значението му. Искам да кажа, че между нас съществува невероятно физическо привличане, а целувките ни снощи под лунната светлина на плажа бяха просто… Как да ги определя?
— Вълшебни? — подсказа му Кейт собственото си определение за предната нощ. В следващия момент съжали, защото така откриваше нещо крайно лично по отношение на преживяното, Мичъл обаче го прие като подходящо определение.
— Да, именно „вълшебни“. Не само за теб, но и за мен цялата атмосфера беше изключително въздействаща. Силата на преживяното имаше такъв ефект, че аз дори приех да отговарям на твоите въпроси — нещо абсолютно чуждо за мен при други обстоятелства.
Кейт отметна глава и го попита с колеблива усмивка, като се мъчеше да не прави прибързани заключения: