Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Може би искаш да ми кажеш да се махам?
— Не, в никакъв случай. След снощната ни вечеря аз горя от неистово желание да легна с теб.
— Значи искаш да поставиш някакви предварителни условия?
— Не, нямам предвид това.
— Ами какво тогава?
— Имам угризения — каза той с ужасно нежелание и не знам как да се справя с тях.
— Досега никога ли не те е измъчвала съвестта?
— Да, в подобни обстоятелства за мен това е нещо невъобразимо и непоносимо — отвърна директно той.
— В такъв случай трябва да се чувствам поласкана — отбеляза Кейт, макар че в действителност съвсем не изпитваше това, а се чувстваше все по-объркана.
— Иска ми се да ти обясня, че за мен е изключително важно да съм сигурен, че ти добре съзнаваш защо си с мен. Тази сутрин разбрах от теб, че баща ти наскоро е починал. Явно между вас е имало силна връзка и сега ти се чувстваш объркана и самотна. На всичкото отгоре ти трябва да продължиш неговия бизнес. Това те потиска и те плаши. Не е изключено при всички тези обстоятелства да нямаш сили да стигнеш до ясна преценка на отношенията ни. — Той направи кратка пауза, за да чуе дали тя ще каже нещо.
Кейт само кимна, в знак, че разбира за какво става дума, макар че съвсем не беше така. Не разбираше докрай към какво е насочил мисълта си. Все още не.
— Допреди около час си мислех — продължи той, — че твоят приятел е някой застаряващ женкар от Чикаго, който обича да се показва с теб и да пътувате заедно. Надявам се, че ме разбираш?
Тя кимна вяло.
— Добре. Ето всъщност какво трябва да знаеш: в Чикаго се намира един интелигентен и привлекателен мъж, който има желанието да се ожени за теб. Тук, в тази стая, до теб стои мъж, който има желанието да те люби до побъркване. Нищо повече. За да не се стига до евентуални усложнения.
— А на теб усложненията не са ти по вкуса?
— Никак — отвърна Мичъл. — Особено от този род.
— Благодаря за предупреждението — отвърна Кейт, като полагаше неимоверни усилия да запази самообладание и да не се почувства съкрушена, че сама беше поставила себе си в това непоносимо положение. Тя виждаше колко по-добре ще бъде за нея още на момента да си даде сметка, че намеренията на Мичъл не се простират по-далеч от една кратка, приятна и неангажираща интимна връзка с нея. Знаеше също, че изневярата към Ивън ще я накара да се почувства виновна и отвратена от себе си, че вместо него е предпочела Мичъл с неговите нагли и безкрайно жалки предложения.
Пък и преценката на Мичъл за нейното душевно състояние беше вярна: след смъртта на баща си тя се чувстваше ужасно объркана и невинаги подхождаше разумно към нещата. Имаше щастие, че Мичъл прояви такава мъдрост и доблест, като й откри най-откровено намеренията си. В своята изключителна почтеност той дори не я притискаше да приеме предложението му. На практика й даваше възможност да откаже.
След като го изслуша, Кейт почувства истинско облекчение, но в нея остана усещането за нещо ужасно болезнено и унизително. В момента обаче се налагаше единствено да запази спокойствие, а пък с емоционалните си терзания да се заеме едва след това, когато остане сама.
— Напълно си прав, че смъртта на баща ми ме направи крайно объркана и напрегната през последните дни и сигурно невинаги преценявам нещата правилно. — Макар че казваше така, сърцето й се бунтуваше, интуицията настойчиво й внушаваше, че в преценката си за всичко друго тя може и да беше сбъркала, но не и в усещането си за една особена, неоспорима „свързаност“ с този човек, за която със сигурност беше наясно и той! Ето защо реши да поеме риска да му го открие. Какво толкова можеше да стане, освен да й се подиграе, но знаеше, че той няма да постъпи така. Погледна го право в очите и предпазливо изрече:
— Според мен съдбата сама е решила да ни срещне и да станем приятели… Било е писано да се случи.
Още щом изрече „било е писано“, той я погледна изпитателно, подпря се на прозореца и скръсти ръце на гърдите си.
Тази реакция беше безмълвен, израз на категоричното му неприемане на всякакви предопределености, но Кейт побърза да поясни думите си, за да избегне насмешката му.
— Аз те харесвам много — продължи тя с тих глас — и според мен ти също ме харесваш…
— Да. И то много — потвърди той и се усмихна изненадващо с невероятно сърдечна усмивка.
— Именно това имах предвид, като казах, че е решение на съдбата. По принцип доста трудно се привързвам истински към някого, а за теб още от самото начало бях решила, че изобщо не си по мой вкус…
— Защо?
Тя се изсмя:
— Поглеждал ли си се в огледалото?
— Бръсна се всяка сутрин.