Способен ученик (Лятото на покварата)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Особени сезони #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Способен ученик (Лятото на покварата)». Краткое содержание книги:
Превод от английски: Симеон Николов, 1993
— Остави това, Морис — казваше в такива случаи Лидия. — Ти не умееш да се шегуваш, никога не си се шегувал. Понякога се чудя как можах да се омъжа за човек без чувство за хумор. Отидохме в Лае Вегас — обръщаше се Лидия към празната кухня като към невидима тълпа зрители, единствените хора, които можеше да види тук, гледахме Бъди Хакет и Морис не се засмя нито веднъж.
Освен артрита, кокошите тръни и мигрените, Морис си имаше и Лидия, която, бог да я закриля, се оформи като голямо мрънкало през последните пет години, особено след изваждането на матката. Така че той и без счупения гръбнак си имаше достатъчно мъка, достатъчно дертове.
— Морис! — извика Лидия, докато отиваше към задната врата и бършеше с кърпа ръцете си от пяната. — Морис, слизай веднага от тази стълба!
— Какво? — той изви глава да я види. Беше почти на върха на своята алуминиева стълба. На това стъпало имаше ярка жълта лепенка с надпис: ОПАСНОСТ! НАД ТОВА СТЪПАЛО РАВНОВЕСИЕТО МОЖЕ ДА СЕ НАРУШИ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Морис беше сложил дърводелската си престилка с широките джобове, единият пълен с гвоздеи, другият — с яки скоби. Почвата под краката на стълбата беше малко неравна и стълбата мърдаше леко, когато той се движеше. Главата му бучеше като една от неприятните прелюдии към неговите мигрени. Той се ядоса.
— Какво?
— Слизай оттам, рекох, докато не си си счупил врата.
— Вече свършвам.
— Клатиш се на тая стълба, като че си на лодка, Морис. Слизай!
— Ще сляза само мъртъв — рече той сърдито. — Остави ме!
— Ще си счупиш врата — жално повтори тя и пак влезе в кухнята.
Подир десет минути, когато забиваше последния гвоздей във водосточната тръба, той се наклони назад с опасност да наруши равновесието. В този момент чу мяукане, последвано от свиреп лай.
— Какво, за бога…
Огледа се. Стълбата се клатеше заплашително. В момента тяхната котка, наречена Лавър Бой, а не Морис, завиваше зад ъгъла край гаража с блеснали очи и козина, настръхнала като чесало. Кутрето на Роган от порода коли я гонеше бясно с изплезен език и каишка, която се влачеше след него.
Лавър Бой очевидно не беше суеверен и мина под стълбата. Колито продължи след нея.
— Внимавай, внимавай, глупаво пале! — развика се Морис.
Стълбата се залюля. Кученцето я блъсна с едната страна на тялото си. Стълбата се наклони, наклони се и Морис, надавайки тревожен рев. Гвоздеите и скобите изхвръкнаха от джобовете на дърводелската му престилка. Той падна на бетонната пътека и гърбът му пламна от непоносима болка. Чу как гръбнакът му рече „прас“ и разбра какво става. Сетне светът посивя и изчезна за известно време.
Когато нещата си дойдоха на фокус, той все така лежеше на пътеката сред гвоздеи и скоби. Лидия ридаеше, коленичила над него. И съседът Роган беше довтасал с лице, бледо като платно.
— Казах ти! — нареждаше Лидия. — Казах ти да слезеш от тази стълба. Гледай сега! Виж какво стана!
Морис разбра, че няма никакво желание да гледа. Задушаваща, пулсираща болка го стягаше в кръста като каиш и това беше лош признак, но имаше и нещо много по-лошо: не чувстваше нищо под този каиш от болка, съвсем нищо.
— Оплаквай ме после — дрезгаво каза той. — Сега извикай лекар!
— Аз ще се обадя — рече Роган и изтича към къщи.
— Лидия — произнесе Морис и облиза устни.
— Какво? Какво, Морис?
Тя се наведе над него и една сълза падна на бузата му. Беше трогателно, не ще и дума, ала това го уплаши и от уплахата го заболя още повече.
— Лидия, моята мигрена пак започна.
— О, бедничкият ми любим! Бедният Морис! Казах ти!
— Имам главоболие, защото кучето на оня тип Роган лая цяла нощ и не можах да мигна. Днес кучето подгони моята котка, бутна стълбата и си мисля, че гръбнакът ми е счупен.