Морелси

— Ред за какво? — попита Шам. Не очакваше Деро да обясни и Деро не обясни. Само стоеше, изпъчил устна, все едно бе готов да се сбие и мълчанието се проточи, все по-дълго и по-неловко, докато Калдера се върна. Тя носеше снимка на татко Байро, шал, очукан стар сгъваем ординатор от бюрото му.

Изражението ѝ бе също тъй съкрушено като това на брат ѝ, но когато заговори, успя да накара гласа си да зазвучи нормално.

— Къде ти е прилепът? — попита тя.

— Някъде на лов. — Шам преплете замислено пръсти. — Някой ми изпрати писмо — каза той. — Предлагаше ми разни неща, ако му разкажа за вас.

— Ти какво отговори? — попита Калдера.

— А ти как си мислиш? Изхвърлих го. и дойдох тук по задните пътища, за които ми казахте. Но като че се носят все повече и повече слухове за вас. Знам и че за „Медис“ се носят слухове.

Калдера замислено допря пръст до устните си.

— Много слухове се носят за вашия влак, да — каза тя. — Релси и мълва. Как сте дошли тук, къде отивате, какво сте намерили по пътя.

— Разпитвах хора какво си мислят, като чуят тия работи за края на света — каза Шам. — и да ви кажа, не звучи приятно.

— Идваш ли с нас, Шам ап Сурап? — попита Деро.

— К-какво? — заекна Шам.

— Не сега, Деро — обади се Калдера.

— Чакай, какво иска да каже той? — попита Шам.

— Не сега — повтори Калдера. — Какво разправяше ти за речта на твоята капитанка, Шам?

— А, ами… Само това, че тя не… не ми въздейства. Наистина не ми се ще пак да се кача на къртоловен влак. — Шам се огледа из къщата, огледа всички останки.

— Има хора — каза Калдера, — които твърдят, че всеки от нас си има Задача — така го казват, не го произнасят задача, а Задача — и ти разбираш каква е тя, когато я чуеш. Че тя е някъде там и те чака.

— Може би — рече замислено Шам.

— Аз самата смятам, че това са дивотии — заяви Калдера. Деро се изкиска. Шам примига.

— Значи никой от нас няма задача — каза Шам.

— Не съм казала такова нещо. Да съм го казала? Казах, че може би ти нямаш задача. Моята задача точно сега е да мъкна багаж. — Тя се натовари с разни предмети. — Не, Деро, твоята задача точно сега е да останеш тук и да подредиш всичко това. Шам, каква според тебе е твоята?

Деро зацъка с език и се размрънка, а Шам последва Калдера покрай кутии, вързани с канап и прикрепени на място, покрай дънери, издути отвътре като преяли змии навън, в затрупаната с шлаки градина. Там, където се виждаше забележителната арка от бял метал, тя сложи един ключ в метална кутия от кафе и я пъхна под излъскана черупка от костенурка, а нея — под една кофа.

— Радвам се, че за теб е било толкова важно да ни намериш и да ни кажеш — каза Калдера. — А какво е станало с твоите родители?

Шам вдигна очи към нея.

— Какво? — възкликна той. — Защо?

Тя се втренчи в него, докато той се огъна. Повлече се след нея през осеяната с останки градина и смънка кратка версия на историята на бащиното му изчезване и майчината му скръб.