Морелси

— Ти разговаряше с една от тях в онази зала, нали? Онази жена.

— Да. Някоя си Сироко. Беше сладурана. Черпи ме сладкиш. — Шам се ухили.

— Не мислиш ли — рече Робалсон, — че нейде сред морелската шир на някой търсачески влак някой винаги, когато се разминат с къртоловен влак, си казва: „Те се занимават с нещо много по-интересно от мен!“

— Не знам — рече Шам.

— Казват си: „Ах, представи си само, да си помощник на доктора на онзи влак.“

— Дай ми адреса им. Ще им се обадя да се разменим.

— Освен това не чух ли, че твоят капитан си има философия? — попита Робалсон.

— Е, и?

— А не е ли това достойно да се стремиш към него? На бас, че търсачите сигурно са скучна тайфа.

Един мъж и една жена в ъгъла на бара наблюдаваха двамата младежи. Шам ги огледа. Не са търсачи, помисли си той. Те забелязаха, че ги оглежда, и извърнаха очи. Цялото му тяло замръзна, вцепени се от внезапния спомен за укриването под каруцата.

— Срещал съм двама-трима, които мисля, че може и да бяха — рече той. — Търсачи. Нещо като търсачи. — Той присви очи. — Не бяха скучни, повярвай. Брат и сестра.

— А, това нещичко ми говори — рече Робалсон. — Шут ли бяха? Шврак? Шок?

— Откъде знаеш?

Робалсон вдигна рамене.

— Подочувам разни истории. Достатъчно се разказват. Има една за някакви смахнати брат и сестра, дето тръгвали на някакъв лов в земята на проклетото Зелено сирене, или каквато ще да е, идния Локомотивден. Шушне се, че някой се гласял да ги последва. Да търсят въображаеми съкровища.

Шам този път се беше измъкнал от Шроук по пътища, предложени от тях, които го отведоха далече и обратно към града, без да привлича вниманието на несъмнено присъстващите там наблюдатели. Примига срещу Робалсон, когато той му каза това. Самият Робалсон като че не се интересуваше от слуховете — обект на държавно внимание, които, без да мисли, преразказваше.

— Просто не те виждам — каза той. — Тебе, искам да кажа. Ти си мислиш, че искаш да си търсач, но изобщо не съм сигурен, че е така.

— Странно — каза Шам. — Така разправяха и те. Ами ти? С какво изобщо се занимаваш ти, Робалсон?

— С какво се занимавам ли? Зависи от деня. В някои дни мия палуби, в други чистя главини — олеле, това е такъв мазен ад, че бих предпочел да ме пребият в свадата на боговете. В други дни върша по-приятни неща. Знаеш ли какво видях днес? Нещо, паднало от горното небе преди около месец. На един плаж на север. Държат го в един буркан и си плащаш няколко медни монети, за да го видиш.

— Живо ли е?

— Шам, паднало е от горното небе. Не, не е живо. Но го държат в оцет или нещо такова.