Дан за ангели
- Автор: Юденич Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дан за ангели». Краткое содержание книги:
Може би беше така.
Но може да беше и съвсем обратното.
Мъжът изглеждаше съвсем нормално. Външността му не беше много впечатляваща. И какво от това. Между другото, повечето хора наоколо са точно такива.
Косата му беше подстригана толкова късо, че цветът й не можеше да се различи, но за сметка на това кожата на черепа му прозираше под нея. Може би защото косата му беше светла? Или бяла? Един господ знае!
А лицето му беше младо. Или по-точно не беше старо. Защото истински старите лица винаги си личаха. Както и младите. А неговото лице беше съвсем нормално, без каквито и да било особени белези — носът му беше правилен, очите му не бяха големи, устата му изглеждаше съвсем обикновено, скулите му бяха симетрични, а челото му — полегато.
Трябва ли да споменавам дрехите? Всъщност ако трябва не мога да кажа нищо определено. Бяха прилични. И нищо повече. Май че бяха обичайно сиви, а може и да не бяха сиви.
Той заговори.
И гласът му съответстваше на външността му — беше тих, спокоен и не много нисък. Не беше тенор, но не беше и бас. Вероятно беше баритон. А освен това едва се долавяше в глухото боботене на многолюдното място.
— Може ли?
В това нямаше нищо странно.
Масите бяха заети, а аз бях сам.
Но се ядосах. Защото не исках да разговарям с никого, а още по-малко с такава странна личност.
Но нямаше какво да правя и кимнах. Всъщност направих го недружелюбно. Той не забеляза това. Или не му обърна внимание.
Седна внимателно и на масата неизвестно откъде моментално се появи чаша. Или халба? А може би малка чашка. Не помня. Казано накратко, появи се чаша с някаква течност. И да не сте посмели да ме попитате каква. Няма да ви кажа. Но със сигурност помня, че моят тайнствен съсед пиеше нещо. Отпиваше по малко, мокрейки устните си, и преглъщаше бавно. Но какво беше питието? Убийте ме, само че не съм запомнил.
Но в края на краищата каквото и да пиеше, това нямаше никакво значение!
Най-интересен беше разговорът ни.
— Не искам да си играя на криеница с вас.
— Да не би да съм предложил такова нещо?
— Не сте, не сте, господине… — И той ме нарече по име.
Виж ти!
Вечерта можеше да протече интересно. Което не ме радваше. Но и изобщо не ме плашеше.
Точно така.
В този сън всичко ми беше все едно, както се изразяват сега. А преди биха казали безразлично. Което всъщност си е едно и също.
Общо взето реакцията ми беше слаба и дори може да се каже, че изобщо нямах никаква реакция, освен че погледнах събеседника си малко по-внимателно от преди.
Впрочем той възприе това като нещо нормално. Сигурно подлецът знаеше с кого си има работа. Беше проучил обекта.
И невъзмутимо продължи:
— Не сте го предложили вие. Но след като премислих всичко, реших да обсъдя условията с вас. Първо с вас. А пък след това… Тъй да се каже, в зависимост от споразумението…
Фразата беше дълга и объркана.
И изобщо не съответстваше на стила му.
Всъщност това стана ясно по-късно, когато разговорът приключи и аз се сдобих с възможност да съдя за стила му.
Когато разсъждавам със задна дата, разбирам, че тогава осъзнах, че той нарочно говореше по този начин — със загадки и доста несвързано. Искаше да ме провокира, да ме ядоса и да ме въвлече в спор. Знаеше, говедото, че не понасям дълги и лишени от смисъл приказки. И че моментално избухвам.
И готово!
Откъдето и да го подхванеш, началото е положено.
И стана точно така.
— За какво по-точно?
— Докладвам. Разбирате ли, проблемът е там, че една известна и на двама ни персона в момента ме издирва, за да ми поръча да свърша една работа.
— Можете ли да говорите по-ясно?
— Мога, не се съмнявайте. Само че темата е доста деликатна и се боя, че без предварителна подготовка може да се шашнете.
— Не се бойте.
— Наистина ли? Прекрасно! Ами в такъв случай известната персона иска да поръча на вашия покорен слуга едно ликвидиране.
— Ликвидиране на какво?
— На кого, господине. На вас. Лично. Такива ми ти работи.
— Да ме убиете ли?
— Точно така. Да ви ликвидирам.
— Ами ако ви забия един?
— Както искате. Доста са ме били.
— Ами ако се обадя в полицията?
— Това е глупаво.
— Значи вие сте килър, така ли?