Първият гроб отдясно

— Какво се случи онзи ден? Със Злодея?

— Явно ме е чул. Тръгна си, но не беше доволен.

Куки закима с разбиране.

— Мога да се обзаложа, че се е появил и докато си била в колежа.

— Бива те.

— Казвала си ми, че са те нападнали на път за вкъщи една вечер, но не си ми разправяла за неговото присъствие.

— Да, беше там. Спаси ме и когато бях на четири.

По лицето й се изписа изненада.

— На четири ли? Какво е станало тогава? Почакай. Как точно те спаси при нападението в колежа? — Тя се задъхваше от въпроси, които очевидно препускаха из главата й. Осъзнах, че описанието и определението, които бях дала за Големия Злодей, може би бяха подвели Куки, че той е голям и лош. Донякъде беше така.

Не можех да й кажа точно как ме беше спасил. Не можех да й го причиня. Не и преди да съм сигурна, че ще понесе наученото.

— Той… дръпна онзи от мен.

— Мили боже, Чарли. Досега не съм го осъзнавала. Ти го правеше да звучи толкова маловажно. Животът ти беше ли в опасност?

— Може би малко. — Свих рамене. — Беше замесен автоматичен нож. Не знаех, че още ги произвеждат. Не са ли забранени?

— Появява се, когато животът ти е в опасност — повтори тя, дълбоко замислена. — Спасил те е на четиригодишна възраст? Какво се е случило тогава?

Размърдах се в стола си. Толкова ме болеше, че едва успях.

— Бях един вид отвлечена. Или по-скоро отведена за малко.

Тя сложи ръка на устата си, за да потисне ахването си.

— Произнесено на глас звучи толкова ужасно — запротестирах аз.

Вайкам се като някоя лигла. Наистина не е толкова зле. Всъщност израснах доста щастлива. Имах много приятели. Повечето от тях мъртъвци, но все пак…

— Чарли Джийн Дейвидсън — каза тя предупредително, — не можеш да изречеш думата „отвличане“ и да спреш дотук.

— Добре, щом наистина искаш да знаеш. Но няма да ти хареса.

— Искам да знам.

След дълга въздишка аз казах:

— Случи се тук.

— Тук? В Албукърки?

— В тази сграда. Когато бях на четири години.

— Живяла си тук и преди?

Изведнъж се почувствах, сякаш бях на терапия и всичко, което ми се беше случвало в миналото — и добро, и лошо — избликваше като от стара рана. Станалото в тази сграда не беше най-лошото от лошото. Ножът беше така дълбоко забит в плътта ми, че се съмнявах дали може да се извади докрай. Не и без яка упойка.

— Не — отговорих и отпих още една глътка, като задържах топлото какао в устата си, преди да преглътна. — Никога не съм живяла тук. Но още преди баща ми да купи бара, в него се събираха полицаи. Водил ме е при няколко случая, главно рождени дни. На няколко пъти трябваше да говори с партньора си, тъй като това беше времето „ПМ“. — Когато веждите на Куки се вдигнаха въпросително, обясних: — Преди мобилните.