Димитър
- Автор: Блэтти Уильям Питер
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Димитър». Краткое содержание книги:
— Добър въпрос. Въпреки всичко ще поискам от Националната полиция да остави Мерал да работи по случая. Харесвам го. Допада ми начинът му на мислене. Възможно е Димитър да е бил убит. Ако е така и открием извършителя, вероятно ще разберем каква е била мисията му тук. Където и да е отивал, смъртта винаги го е следвала. Чия обаче?
Сандълс извърна лице и поклати глава.
— Няма да се откажеш толкова лесно — промърмори той.
— Не.
Зуи взе един вестник от бюрото си.
— Предполагам, че си видял проклетото заглавие в „Джерусалем Поуст“ днес. „Мъртвецът от Божи гроб — топ убиец от ЦРУ?“.
Зуи хвърли вестника на бюрото.
— Някаква представа откъде е изтекла информацията, Били-Уили? Кълна се, че ще разбера кой е и ще го пусна на акулите.
— Човекът е покойник, Моше. Стига.
— Стига с какво?
— Единственото, което можеш да направиш сега, е да отвориш капака на ковчега му.
Последните думи щяха да се окажат пророчески.
18.
Майо погледна недоверчиво свещеника.
— Не говориш сериозно! Изминах целия този път, а тя не е тук?
— Съжалявам, Майо. Наистина. Събудих се и я нямаше. Вероятно се плаши от доктори. Нали ги знаеш младите палестинки. Страхуват се от хора с ножове. Хайде, седни. Може да се върне всяка минута. Кой знае? Ще направя чай.
— Как е излязла, след като е толкова болна?
— Кой знае?
— Защо не ми звънна?
— Тук няма телефон. По принцип се обаждаме от местната поща, но днес линиите бяха прекъснати цял ден. Съжалявам, Майо. Наистина. За бога, поседни малко!
Майо въздъхна и кимна.
— Добре.
Седна до малка дървена маса.
— Защо нямате телефон? — попита той навъсено Муни.
— Изобщо не са прокарали кабели. Трябва да платим за тях сами, а не можем да си го позволим. Ще ни струва цяло състояние. Много по-добре е да дадем парите на бедните.
„На бедните?“, учуди се Майо.
Спомни си големия златен „Ролекс“ на свещеника.
— Добре, ще приготвя чай и ще ти донеса изненадата.
— Изненада?
— Нали ти обещах. Отглеждаме ги отзад.
— Какво отглеждате? — попита Майо.
— Чудесни смокини.
19.
Младият сирийски войник, който бе убил съперника си Христос в болница „Хадаса“, стискаше здраво решетките на прозорчето в килията си. Тъмните му очи бяха изпълнени с молба и благодарност за присъствието на Мерал. След като си бе легнал тази нощ, полицаят не бе могъл да заспи от безпокойство. Мислите му се въртяха единствено около мистерията, свързана с мисията на Димитър. Най-накрая той стана от леглото, облече униформата си и взе такси до „Кфар Шаул“, за да посети младия войник.
— Тук съм, синко. Тук съм. Отнасят ли се добре с теб?
Никакъв отговор. Войникът гледаше втренчено Мерал.
— Дават ли ти книги? Нещо за четене?
По време на престоя му в психиатричното отделение бълнуванията на психопата убиец бяха показали дълбока интелигентност и познания по теология, надхвърлящи далеч възрастта и образованието му. Според психиатрите в „Кфар Шаул“ някои видове мозъчни разстройства изостряха интелигентността на пациентите. Що се отнася до познанията на войника по теология, всички смятаха, че те са придобити от книгите, които непрекъснато четеше в „Хадаса“.
— Е? — настоя Мерал.
Тъжните очи на сирийския войник дори не трепнаха. Той не обели и дума.
— Имам един въпрос — продължи тихо Мерал. — Отговорът е изключително важен за мен. Ще ми направиш голям подарък с него. Много голям. Помниш ли онзи път, когато те уверих, че вече ще бъдеш единственият Христос в града? Пътувахме насам. Тогава ти отвърна: „Не. Има още един.“ Какво искаше да кажеш? Кой е другият?
Отново мълчание. Лудият войник не отместваше поглед.
— Кажи нещо. Каквото и да е — настоя Мерал.
Неочаквано войникът проговори, изричайки тайнствените думи:
— Те искаха да го блъснат надолу, но той мина посред тях и си отиде.
Войникът се отдръпна бавно и легна на един дюшек на пода. Лицето му бе обърнато към стената.
Мерал се втренчи в гърба му.
— Кой е той? — попита. Изчака за миг и добави тихо: — Бог да бъде с теб.
После се обърна и се отдалечи, убеден, че няма да получи отговор. Наистина нямаше.