Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
Сърцето на Триша заби лудо, докато погледът й проследяваше как чернокосия скача отново и кацва на най-горния клон на дървото, точно над движещите се ловци. Хвана се за стеблото и започна да изучава мъжете под него. Извади пистолет от кобура, прикрепен към гърдите му. Всяка фибра на тялото му показваше, че сега ще атакува. Внезапно се метна на по-нисък клон. Изпълнението му беше най-изящното нещо, което Триша бе виждала. Явно го бе направил безшумно, защото хората долу изобщо не погледнаха нагоре. Още веднъж слезе по-ниско и продължи да следва мъжете, като ходеше по клоните, все едно балансираше върху греда. Изведнъж скочи и се приземи върху двама от ловците на тревата.
Триша ахна, но задържа бинокъла към трите паднали на земята тела. Видя как останалите двама се обърнаха, за да разберат какво се случва зад тях. В този момент, като черна светкавица, сякаш от нищото, се появи червенокосият и ги нападна отзад. Той скочи и се справи с тях, като футболист срещу противникови играчи. Младата жена бе достатъчно близо и чу стоновете от болка. Само за секунди, четиримата ловци лежаха на земята, а двамата от Новите видове се извисяваха над тях мълчаливо.
Сега Триша разполагаше с добра видимост към черните фигури и се увери, че те наистина са от хората на Слейд — отличаваха се с лицеви аномалии, като повечето си събратя. Чернокосият имаше по-малък нос от другите и чертите му, както предположи тя, бяха на примат. Червенокосият беше с котешки очи, подобно на Джъстис Норт, което означаваше, че е от котешкия тип.
Те извадиха от по-долните джобове на панталоните си найлонови въжета и обездвижиха ръцете на противниците си зад гърбовете им. Когато им поставиха и белезници, опънаха краката и свързаха глезените им един за друг с дебели връзки. Чернокосият вдигна палец в знак на поздрав към своя събрат и двамата се засмяха.
Триша се размърда. Тялото й се бе схванало от дългото лежане в едно и също положение, но все пак успя да се изправи на крака. Провеси се леко през отвора, загледана надолу към мъжете, които се намираха на около двадесет метра от мястото, където лежаха убитите.
— Здравейте — извика тя.
Те не подскочиха, когато вдигнаха глави и я погледнаха. Не изглеждаха и изненадани. Не можа да го проумее. Нима вече са знаели къде съм? Реши, че вероятно е така. Червенокосият й кимна.
— Ще дойдем при вас, след като се избавим от мъртвите тела. Вие ли ги убихте? — Посочи с глава по посока на труповете, които лежаха под пещерата. — Двама от тях, нали? Подушвам две различни миризми.
Потресена, Триша го зяпна. Нямаше начин да са ги видели от мястото, където стояха. За да имат поглед към тях, трябваше да минат покрай още доста дървета и един огромен камък. Най-накрая успя да им кимне в отговор. Мъжът, с чертите на примат, отстрани косата от лицето си и пак погледна към Триша.
— Къде е Слейд? Доловихме мириса му, после изчезна, като че ли отсъства в продължение на часове. Защо той ви остави, доктор Норбит?
— Обясни, че имало твърде много от враговете. — Замълча. — Искал да намали броя им. Изглеждаше уверен, че ако ги преследва, някои от тях ще се уплашат и ще си тръгнат, но трябваше досега да се е върнал. Каза, че ако стрелям, ще чуе и веднага ще дойде.
Червенокосият кимна.
— Това е добър план. Обяснява защо открихме два лагера с мирис на кръв, но без хора в тях.
Два лагера? Зачуди се дали единият не е бил онзи, в който я бяха завързали, а другият, който Слейд бе нападнал предната нощ. Не желаеше да знае. Просто се притесняваше за него. Бе й обещал веднага да се отзове, ако тя се нуждае от помощ, сигурно бе чул изстрелите й, но все още го нямаше. Вместо него, двама от хората му бяха пристигнали да я спасят. Дали не е ранен? Или мъртъв? А може би идва насам?
— Има ли начин да разберете, дали Слейд е наблизо? — Мълчаливо се надяваше на подобна възможност.
Червенокосият подуши, после поклати глава.
— Не долавям миризмата му. Ако идва насам, значи още е далече. Когато сме готови, ще ви помогнем да слезете оттам. Седнете и чакайте. Вече сте в безопасност, доктор Норбит. Нашите хора ще пратят хеликоптер, който ще ви откара на безопасно място. А ние ще намерим Слейд, ако не се върне навреме. Екипите ни са разпръснати на километри разстояние и ви търсят и двамата. Бих тръгнал веднага по следата от миризмата му, но предпочитам първо да ви качим на хеликоптера. Вие сте основното ни задължение, защото Слейд е в състояние да се грижи сам за себе си.