Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Аз съм Смайли. Здравейте, доктор Норбит — пропя тихо, когато приклекна на входа, балансирайки на пръстите на краката си. Бе твърде висок, за да стои изправен в пещерата. Усмихна й се. — Хеликоптерът трябва да пристигне съвсем скоро. Денят им бе твърде натоварен с транспортирането на мъжете, които успяхме да заловим. Опитахме се да не убиваме никой от тях, но… — Той повдигна рамене. — Някои се оказаха твърде глупави, за да живеят. Вие как се справяте?
— Добре. Има ли някакви новини от Слейд?
Мъжът бавно поклати глава.
— Съжалявам, няма. Той е един от най-добрите, така че няма нужда да се притеснявате за него — може да оцелее във всяка екстремна ситуация. — Погледът му пробяга нагоре-надолу по тялото на жената, но нямаше нищо сексуално в начина, по който я огледа. — Кой ви би?
— Вчера сутринта ме заловиха, но Слейд ме спаси. За съжаление, това се случи, преди да ме открие. — И тя посочи все още пулсиращата си буза и подутите сцепени устни. За миг през съзнанието й мина споменът как Слейд я целуваше, но бързо го потисна. — Всичко е наред. Освен нараняванията по лицето ми, които виждате, имам няколко рани, малко синини, но най-зле са мускулите ми от изкачването до пещерата.
— Слейд е позволил да ви хванат? — разсмя се мъжът, изглежда това много го развесели. — Шокиран съм.
— Не, не е позволил. Остави ме, за да потърси скривалище, подобно на това, където да ме скрие. — Намръщи се. — Той спаси задника ми по най-изключителния начин, който можете да си представите. Моля ви, не се присмивайте. За да ме освободи, се наложи да убива хора.
Усмивката му се стопи незабавно.
— Извинявам се. Няма нищо забавно в това. Позволете ми да ви помогна да слезете долу. Там ще чакаме хеликоптера. Ще ви транспортират до болницата, за да ви прегледат, и след това ще ви върнат у дома. Джъстис бе непреклонен по отношение на вашата безопасност и настоява, преди да се върнете в Хоумленд, да получите необходимата медицинска помощ. Той ви очаква там, за да разговаря с вас.
Триша огледа тясното пространство, но не видя нищо, което заслужаваше да отнесе със себе си. Вниманието й се спря върху оръжията.
— Ще ги вземем ли? Не искам децата, които могат в бъдеще да се качат до тук, да ги намерят. Заредени са.
— Ние ще се погрижим за всичко. — Той се обърна, почти докосвайки с глава мръсния таван на дупката. — Хайде, нека да ви помогна. Искате ли да ви нося на гръб? Аз съм много добър катерач и обещавам, че няма да ви оставя да паднете.
— Мисля, че ще мога да се справя и сама, ако ме придържате. Слейд трябваше да ме подкрепи няколко пъти. Страхувам се, че не съм добра в пазенето на равновесие като вас.
Усмихнат, кимна й с глава. И тя разбра защо името му е Смайли — усмивката цъфваше често и с лекота на лицето му.
— Това ни е дарба, която притежаваме.
Младата жена бавно пристъпи към него. Когато стигна до ръба, погледна надолу. Височината не беше голяма, но ако паднеше, щеше да се търкаля дълго. Смайли се размърда, излезе пръв и я погледна.
— Просто се обърнете и започнете да слизате, ще бъда под вас. Ако се подхлъзнете, ще ви хвана. — Намигна й. — Аз съм силен и ви обещавам, че няма да ви оставя да паднете.
Уплашена, Триша се обърна, като се опита да не гледа надолу. Спускането се оказа по-страшно, отколкото изкачването. На два пъти замалко да падне, но ръцете на Смайли винаги я задържаха здраво на място. Най-накрая достигнаха ниското. Лекарката имаше желание да целуне земята, но се въздържа, за да не я помислят спасителите й за луда.
Червенокосият огледа Триша и й кимна. Тя видя как ноздрите му се раздуха и той се намръщи. Мъжът се приближи до нея, подуши я отново и се навъси.
— Аз съм Флейм. Какво се е случило с вас?
Триша се втренчи в него, без да е сигурна какво има предвид. Мъжът се извисяваше над нея, вероятно бе висок над един и деветдесет, и като всички от Новите видове, бе с широки рамене и едро мускулесто тяло. Той изглеждаше способен да срита няколко задника наведнъж. Видът му беше доста страховит — с ясно изразени скули и остри зъби, едва покрити от устните му.
— Аз също бях в джипа, който катастрофира в планината. Докато се преобръщахме надолу, автомобилът се удари в няколко дървета. После ме заловиха и малтретираха. Тези няколко дни бяха изпитание за тялото ми.