Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Чуй ме!
— Какво?
— Точно сега си освирепял. Съзнанието ти е по-ясно, отколкото се опасявахме, но приличаш на ходещ мъртвец. Нямаш огледало, за да се видиш. Очите ти имат див поглед, който по правило придобиваме в такива ситуации. Тя не трябва да те вижда в това състояние. Само ще я изплашиш. Имам заповед да те намеря и да те върна обратно в Хоумленд. Позволи ми да те отведа оттук.
Слейд му се озъби.
— Не. Не съм приключил. Има още много от тях.
— Заповедите са…
— Те я нападнаха, един от преследвачите я малтретира и се опита да я изнасили. Можеше да умре, когато изблъскаха джипа извън пътя. Копелетата ни обявиха война и аз искам да я довърша. Има опасност всички, които се измъкнат сега, да ни атакуват отново по-късно.
Хватката отслабна и ръката на мъжа освободи рамото му.
— Няма как да те отведа, след като не съм те намерил. Разбирам те, но си длъжен да стоиш по-далече от нея, докато възвърнеш способността да контролираш гнева си. Поне се измий преди отново да се присъединиш към нас. На изток оттук има поток. Щом аз подушвам миризмата й, значи и другите ще я усетят. Могат да си помислят, че в това състояние си я насилил сексуално. Лично аз не го вярвам, защото те познавам много добре и съм те виждал как я гледаш, докато сме на дежурство. Трябва нарочно да си втрил аромата й върху себе си, за да го запазиш.
Слейд си спомни как я ухапа и после избърса кръвта от шията й. В онзи момент нямаше намерение да я наранява, но призна пред себе си, че и не беше се отдръпнал. След това уханието й го предпазваше да не полудее, когато уби, за да я защити.
— Довърши това, което си започнал, щом си сигурен, че те ще бъдат постоянна заплаха за твоята жена. Не съм те виждал и този разговор никога не се е състоял. Само се закълни, че след като си готов да се върнеш, ще изчакаш двадесет и четири часа преди да се доближиш до нея. В гората има три дузини от нашите хора. Заложили сме капани на копелетата. Доведохме с нас петима примати, така че внимавай с дърветата. Знаех, че няма да го очакваш, затова, за да те открия, се бях качил на високо.
— Умник.
Асенсион се засмя.
— Познавам те добре, приятелю мой. Били сме заедно прекалено дълго време, след като ни освободиха. — Всички емоции изчезнаха от лицето му. — И не забравяй да намериш този поток. Аз бих го направил сега и после да продължа с лова. Измий се, след като приключиш с враговете, за да не си целият в кръв, когато се завърнеш.
— Няма да забравя. Кълнеш ли се, че тя е в безопасност?
— Имаш думата ми.
Това беше достатъчно за Слейд.
— Искам да ги убия всички, за да не рискувам живота й.
— От това се страхувах най-много. Потърси човешкото в себе си. А аз ще кажа, че съм претърсил този район, но без резултат. — Мъжът се изправи. — Върви и обръщай повече внимание на дърветата. Аз не съм единственият, който е решил да се скрие там, за да те намери.
Слейд също стана и пое към гъстата гора, като съсредоточи вниманието си както върху заобикалящата го среда, така и високо горе. Приматите се криеха по върховете на дърветата, когато бе възможно, и техният мирис бе трудно доловим. А той не искаше да бъде заловен, докато не съкрати броя на хората, навредили на неговата Триша.
Стана му мъчно, когато си припомни думите на Асенсион. Триша беше човек, емоционално нестабилна, и като лекар можеше да го намрази заради животите, които беше отнел. По-късно щеше да разсъждава върху това. Сега трябваше да се погрижи за опасността.
Глава 11
— Качвам се, доктор Норбит — рече единият от мъжете, час по-късно.
Триша стана и се приближи до ръба. Първото нещо, което забеляза, бе, че двете мъртви тела са изчезнали, и по земята нямаше следи от кръвта им. Мястото изглеждаше така, сякаш някой е разхвърлял пръст из района, за да прикрие напълно белезникавите следи по земята.
Младата жена наблюдаваше как чернокосият изкачваше без никакви проблеми стръмния склон, за да стигне до пещерата. Почти завидя на неговата гъвкавост и бързина, с които приближаваше. Нея Слейд я бе бутал и тласкал, докато стигне догоре. А мъжът го правеше да изглежда като приятна разходка по равна повърхност.
Той беше висок около метър и деветдесет, с широки рамене. Отблизо лекарката различи чертите му на примат. С меките контури на лицето изглеждаше много сладък. По принцип Новите видове бяха красиви здравеняци, атрактивни по свой собствен начин. Когато застана пред нея, Триша видя едрото му мускулесто тяло, характерно за Видовете, и очарователното му жизнерадостно лице с големи бадемовидни кафяви очи, с една-две думи — чаровен примат.