Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Ще ви убием и двамата с кучката, дето те придружава — изсъска мъжът, преди да издъхне.
Яростта на Слейд се изостри от миризмата на кръв и смърт. Инстинктите му го сграбчиха здраво. Защити Триша! Тези мъже не притежаваха милост и не заслужаваха да я получат. Бяха дошли да преследват една безпомощна жена и същество от Новите видове заради пари. Слейд изръмжа тихо, загърби човешкото в себе си и пусна на свобода инстинктите си на хищник, които бяха естествена част от същността му.
Убий ги! Увери се, че не представляват заплаха за твоята жена. Не проявявай никаква милост! Спомни си годините, когато бе затворен. Тези хора бяха също толкова лоши, колкото онези, които ги държаха оковани. Виждаха събратята му единствено като побеснели животни. Тихо ръмжене излезе от гърлото му, докато измъкваше ножа от мъртвото тяло. Единственият начин, по който можеше да ги спре, да не стигнат до неговата жена, бе като ги убие всичките. Способен бе да го направи. Беше готов на всичко заради нея.
Погледът му се съсредоточи върху лагера, докато се промъкваше тихо напред. Враговете му щяха да умрат, а Триша щеше да оцелее. Трябваше да бъде сигурен в това, независимо колко мъже му се налагаше да убие.
Когато Триша се събуди, вече бе светло. Приближи се до края на пещерата, като лазеше по корем и сграбчи бинокъла, за да огледа наоколо. Направи го бавно, претърси всяка педя. Не видя нищо, нямаше никой. След малко повече от час се отказа и отново легна да си почине. Бе изпила половината бутилка с вода, като запази остатъка за по-късно. За закуска бе изяла още едно шоколадово блокче.
Притесняваше се, че Слейд няма да се върне, осъзнаваше, че има вероятност да бъде убит. Лежеше със затворени очи, остави въображението си да се развихри. Не беше сигурна точно каква връзка щяха да имат, ако и двамата оцелееха. А дали въобще имаха такава. Беше я нарекъл негова. Това трябва да значи нещо, реши тя. Тези думи й даваха надежда, че за тях има бъдеще, ако успееха да се измъкнат невредими.
Малко по-късно я събуди странен звук. Ослуша се, докато не го чу отново. Седна с разтуптяно сърце и осъзна, че й звучи познато… но не беше съвсем сигурна за какво точно й напомня. Звукът се потрети. По дяволите! Сякаш камъни, или нещо подобно, се търкаляха по нанадолнището. Сграбчи пистолета, тъй като това бе най-малкото оръжие, с което лесно можеше да борави, за разлика от двете пушки, оставени от Слейд.
Приближи по корем до ръба и хвърли поглед надолу, но бързо се дръпна, след като забеляза някакво движение по склона. Снижи се колкото бе възможно и надникна отново. Видя ги. Двама мъже на около петнадесетина метра от нея се катериха по скалата към мястото, където се криеше. Залегна още по-ниско.
Непознатите бяха с камуфлажни дрехи и идваха право към пещерата. Надяваше се да не са я видели. Вероятно не, след като не й извикаха, когато надникна. Ако не предприемеше нещо, скоро щяха да достигнат входа на скривалището й. Зачуди се как са я открили и дали не са от Новите видове. Те обикновено носеха черни униформи, но дали ходеха облечени с тях и извън Хоумленд? Не можеше да отговори на този въпрос.
Имаше две възможности. Да остане на място и да чака да я открият или да се опита да ги задържи долу. Не знаеше какво да прави. Отчаяно си пожела Слейд да е тук, той щеше да знае как да постъпи в този случай. Поне щеше да ги подуши и да разбере дали са от събратята му.
Разкъсваше се от колебание. Прокле тихо и реши да се защитава. Ако стигнеха до отвора на пещерата, не беше сигурна дали ще успее да ги застреля, тъй като бяха двама. Слейд й бе казал, че ако стреля, той ще чуе изстрелите. Зачуди се как тези мъже са минали покрай него, но сега това вече нямаше значение. Бързо примъкна и останалите оръжия, искаше да са близо до нея.
Пропълзя отново до ръба на скалата, надзърна, но не успя да види лицата им. Стисна в ръка пистолета и зачака. Единият погледна нагоре. Изглеждаше около тридесетгодишен. Триша се наведе и насочи оръжието към него. Когато я видя, очите му се разшириха от изненада.
— Хей, катерихте се достатъчно! — извика тя. — Стойте или ще стрелям! Кои сте вие?
Другият също повдигна глава и тя успя да види и неговата физиономия. Той бе малко по-възрастен от приятеля си, с мазна коса и студен поглед. Триша съсредоточено загледа и двамата. Те продължиха да се изкачват по склона, точно под нея. Младата жена си спомни колко трудно преодоляха със Слейд стръмнината, трябваше да се държат здраво, за каквото намерят, за да не паднат. Ако се изтърколяха надолу щяха да се наранят жестоко, дори можеха да загубят живота си.