Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
— Фермин, ще ви назнача на заплата.
— И дума да не става!
Фермин отказваше да приеме каквото и да било възнаграждение за добрата си служба, с изключение на малки заеми сегиз-тогиз, с които в неделните следобеди водеше Росиито на кино, на танци в „Ла Палома“ или в увеселителния парк Тибидабо. Там, в залата с огледалата, веднъж получи от нея любовно ухапване по врата, което го смъдеше цяла седмица. Друг път, възползвайки се от това, че двамата с нея бяха единствените пътници в модела на самолет, който се рееше в кръгове, увиснал на кран между небето и Барселона, Фермин си възвърна изцяло контрола и насладата от своята мъжественост след едно дълго отсъствие от сцената на спонтанната любов.
Един ден, докато опипваше прелестите на Росиито върху голямото колело в парка, Фермин си помисли, че тези времена, противно на всички очаквания, всъщност бяха добри. И го обзе страх, защото знаеше, че не биха могли да продължат много и че откраднатите трохи мир и щастие щяха да се стопят по-бързо и от младостта, която искреше в очите и плътта на Росиито.
11
Онази нощ Фермин седеше в кантората и чакаше Брианс да се върне от своите обиколки на съдилища, кабинети, юридически кантори, затвори и хиляда и една срещи с важни клечки, които трябваше да изтърпи, за да получи информация. Беше почти единайсет през нощта, когато най-сетне чу стъпките на младия адвокат да се приближават по коридора. Отвори му вратата и Брианс влезе, като пристъпваше едва-едва, по-унил от всякога. Рухна в един ъгъл и се хвана за главата.
— Какво стана, Брианс?
— Идвам от крепостта.
— Май не носите добри новини?
— Валс отказа да ме приеме. Накараха ме да чакам четири часа и после ми казаха да си вървя. На това отгоре ми отнеха разрешителното на посетител и пълномощието да влизам в територията на затвора.
— Позволиха ли ви да видите Мартин?
Брианс поклати глава.
— Той не беше там.
Фермин го погледна неразбиращо. Адвокатът помълча няколко мига, търсейки подходящите думи.
— Когато си тръгвах, Бебо ме последва и ми разказа каквото знаеше. Случило се е преди две седмици. Мартин пишел денем и нощем като обсебен, почти не лягал да спи. Валс усетил, че става нещо странно, и наредил на Бебо да конфискува написаното до момента. Наложило се трима стражи да държат Мартин здраво, за да му отнемат ръкописа. За по-малко от два месеца бил написал над петстотин страници. Бебо ги дал на директора и когато Валс започнал да чете, изглежда, че направо побеснял.
— Май не е било каквото е очаквал…
Брианс поклати глава.
— Валс чел цяла нощ и на следващата сутрин се качил в кулата, придружен от четирима от своите хора. Накарал да оковат ръцете и краката на Мартин и чак тогава влязъл в килията. Бебо подслушвал през една цепнатина във вратата и чул част от разговора. Валс бил бесен. Казал на Мартин, че е много разочарован от него, че му бил дал наченки на шедьовър, а пък той, неблагодарникът, вместо да следва указанията, написал някаква дивотия без капка смисъл. „Това не е книгата, която очаквах от вас, Мартин“, неспирно повтарял Валс.
— А Мартин какво му отговорил?
— Нищо. Не му обръщал внимание, сякаш изобщо не бил там. Това още повече разярило директора. Бебо чул, че започнал да пердаши Мартин, но той не отронвал никакъв звук. Накрая, когато се уморил да го удря и да го обижда, без да получи нула внимание, Валс извадил от джоба си — тъй казва Бебо — едно конфискувано писмо, изпратено до Мартин от господин Семпере още преди месеци. В него била приложена и бележка, която Изабела написала до Мартин на смъртния си одър…
— Кучият му син…
— Валс го оставил там, затворен сам с писмото, защото знаел, че нищо не може да го нарани повече от вестта, че Изабела е умряла… Бебо разправя, че когато директорът си отишъл и Мартин прочел писмото, започнал да крещи. Цяла нощ вил и блъскал с ръце и с глава по стените и по желязната врата…