Гаргантюа и Пантагрюел
- Автор: Рабле Франсоа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Захарий Стоянов
- ISBN: 978-954-09-0619-5
- Переводчик: Дора Попова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
— Де да е само това! — каза монахът. — Че аз работя къде-къде повече! По панихиди и утринни служби стоя си на клироса и хем пея, хем майсторя въжета за арбалети, точа стрели, плета мрежи и шия чували за лов на зайци. Никога не седя със скръстени ръце. А сега да пием! Да пием! Дайте и плодовете! Това са кестени от Етроската гора. С това ново, резливо винце човек, току-виж, се изтървал… Какво се мотаете така, та не пиете?!… Дявол го взел! Аз пък като бирнишки кон пия от всяка вада!
— Брат Жан — обърна се към него Гимнаст, — изтрийте тази капка от носа си.
— Ха-ха! — засмя се монахът. — Сигурно си мислите, че ще се удавя, щом до носа съм потънал във вода? Не, не! Не се страхувайте! Quare? Quia…172 Веднъж излезе ли капката от носа, в него тя вече не влиза. Гроздовият сок го е импрегнирал срещу водата! А, приятелю мой, ако зимъс си направиш обуща от кожа като моята, спокойно може да ловиш с тях стриди — тези обуща никога няма да се намокрят.
— А защо брат Жан има такъв красив нос? — запита Гаргантюа.
— Защото — отвърна Грангузие — така е било богу угодно. На всеки нос той придава форма и назначение според волята си, както грънчарят вае грънци според желанието си.
— Мен да питате — намеси се Понократ, — защото брат Жан пръв дотичал на пазара за носове и си избрал най-хубавия и най-големия.
— Чуйте сега пък аз какво ще ви кажа — отново за говори монахът. — Съгласно нашата манастирска философия носът ми е красив, защото бозките на моята кърмачка били меки. Когато съм сукал, носът ми потъвал в тях като в масло и си растял и набъбвал там като тесто в нощви. Твърдите ненки правят децата чипоноси. Хей, хей, развеселете се, бей! Ad formam nasi cognoscitur ad te levavi.173 Сладко аз никога не ям! Паже, дай от червеното! Item174 и печено месце!
Глава XLI
Как монахът приспа Гаргантюа, няколко думи за молитвеника му и за това как не се придържаше към часовете
След вечеря те започнаха да обсъждат тревожното положение и решиха да обходят към полунощ местността, за да изпитат коварството и бдителността на врага, а дотогава да подремнат и си отпочинат.
Но както и да се мъчи, Гаргантюа не затвори око и накрая монахът му каза:
— Аз спя най-сладко във време на проповед или на молитва. Ето защо предлагам заедно да подхванем седемте псалми, та да видите тогава дали няма да заспите.
Предложението много се хареса на Гаргантюа и още в началото на първия псалм, при думите Beati quorum175, и двамата заспаха. Ала свикнал да става за ранните манастирски молитви, монахът се събуди точно преди полунощ. И тозчас захвана да събужда всички и с цяло гърло запя песента:
Когато всички се събудиха, той рече:
— Господа, казват, че утрото започва с кашлица, а вечерята — с пиене. Ние пък ще сторим обратното: утро то ще започнем с пиене, а вечер преди ядене ще си кашля ме до насита.
На това Гаргантюа възрази така:
— Да се пие веднага след сън, е в несъгласие с медицинските правила. Редно е първом стомахът да се очисти от всякакви излишъци и екскременти.
— Напротив — извика монахът, — това е съвсем по медицински! Сто дяволи да влязат под кожата ми, ако на този свят старите пияници не са повече от старите лекари! Аз с моя апетит съм се споразумял с мен да си ляга (но и през деня гледам да не сбърка) и с мен да става. Вие си вземайте вашите очистителни колкото искате, а аз ще отскоча да си сръбна от моето долапче.
— За какво в същност долапче говорите, отче? — запита Гаргантюа.
— За молитвеника — отвърна монахът. — Нали знае те, че преди да дадат кърма на соколите, соколджиите им подхвърлят пилешки крак — това очиства мозъка от слуз и възбужда апетита. Така и аз сутрин грабвам веселичкия молитвеник, поизплаквам се лекичко и ето ме готов да пия…
— По кой ред отслужвате вашите ектения? — полюбопитствува Гаргантюа.
— Както дойде — каза монахът, — три псалма и три откъса от Свещеното писание, а може и нищо, когато не ми се чете. Аз никога не се придържам към часовете: часовете са направени за човека, а не човекът за часовете. Моите си ги натъкмявам както стремената: скъсявам ги или ги удължавам според желанието си — brevis oratio penetrat colos, longa potatio evacuat cyphos176. Кой беше казал това?
172
Защо? Защото…(лат.). — Б.пр.
173
По формата на носа ще познаеш „Как към тебе се въздигах аз“ (лат.). Думите в кавички са начало на библейски псалм. — Б.пр.
174
Също (лат.). — Б.пр.
175
Блажени, които…(лат.) — Б.пр.
176
Кратката молитва достига небето, продължителното пиене изпразва чашите (лат.). — Б.пр.