Гаргантюа и Пантагрюел
- Автор: Рабле Франсоа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Захарий Стоянов
- ISBN: 978-954-09-0619-5
- Переводчик: Дора Попова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
Глава XLV
Как монахът доведе поклонниците и какви хубави думи им каза Грангузие
След приключване на битката Гаргантюа и неговите хора с изключение на монаха потеглиха обратно и на разсъмване стигнаха у Грангузие, а Грангузие в това време лежеше в постелята си и молеше бога да ги запази и им дари победа; когато ги зърна всички здрави и читави, той от все сърце ги разцелува и ги запита за монаха. Гаргантюа му отговори, че монахът по всяка вероятност е пленен от враговете.
— Толкова по-зле за тях! — подхвърли Грангузие.
А то така и стана де! Не току-тъй у нас и до днес съществува поговорката: „Да пуснеш калугер у дома си, все едно да си сложиш таралеж в гащите“.
После Грангузие нареди на слугите да приготвят богат обяд за угощение на победителите. Когато всичко бе сложено на трапезата, повикаха и Гаргантюа, ала той бе толкова опечален от изчезването на монаха, че не можеше ни да пие, ни да яде.
И точно в този миг неочаквано се появи монахът и още от вратата нетърпеливо се провикна:
— Гимнаст, братко, студено винце, студено винце!
Гимнаст изскочи на двора и с очите си видя не друг, а самия брат Жан да бърза към него, подкарал пред себе си петимата поклонници и пленения Фанфарен. После излезе да го посрещне и Гаргантюа и зарадван до немай-къде, го отведе при Грангузие, който дълго го пита и разпитва за патилата му.
Монахът му разказа всичко от игла до конец: как го бяха пленили, как се бе избавил от стрелците, какво клане му бе теглил насред пътя и как бе отървал поклонниците и взел в плен военачалника Фанфарен. След този разказ започна весело пиршество.
По време на угощението Грангузие запита поклонниците от кой край са, откъде идват и къде отиват.
Тутков отговори за всички.
— Господарю — рече той, — аз съм от Сен-Жну, в Бери, оня там — от Палюо, този — от Онзе, другият до него — от Аржи и последният — от Вилбернен. Идваме от Сен-Себастиан, близо до Нант, а сега полека-лека се прибираме при своите.
— Така, така — промълви Грангузие, — а защо сте ходили в Сен-Себастиан?
— Ходихме да молим светията да ни избави от чумата — отвърна Тутков.
— О, злочести вие! — изохка Грангузие. — Нима вярвате, че свети Себастиан изпраща чумата?
— Вярваме, разбира се — потвърди Тутков. — Нашите проповедници ни учат така.
— Как? — изненада се Грангузие. — Тези лъжепророци разпространяват подобни суеверия? Клеветят светите божи служители, уподобявайки ги на дяволи, които сеят само злини в света? И Омир някога писа, че Аполон е изпратил чума на гръцката армия, а други поети измислиха цяло едно небе, населено с бесове и със зли богове. А и в Сине някакъв лъженабожник проповядваше, че свети Антон възпалява краката, свети Евтроп поболява хората от воднянка, свети Жну — от подагра, а свети Гилда им взема ума. Но аз хубаво го наказах и макар да ме нарече еретик, оттогава насам ни един лъженабожник не посмя да стъпи във владенията ми. Учудва ме, че вашият крал им позволява да произнасят в кралството му такива възмутителни проповеди, защото те са повече за осъждане от ония, които с измами и магии разпространяват чумата. Чумата убива само тялото, докато подобни самозванци тровят душите.
Тук неочаквано влезе монахът, пристъпи решително напред и запита:
— Вие от кой край сте, бедни мои братя?
— От Сен-Жну — отвърнаха поклонниците.
— А какво прави добрият веселяк абат Траншлион? — запита отново той. — Ами монасите у вас какво ядат? Майка му стара, сигурно се натискат около жените ви, докато вие гоните Михаля.
— Хм, хм! — рече Тутков. — За моята аз не се боя. Който я види денем, няма да си блъска ангелите да я навестява нощем.