Гаргантюа и Пантагрюел

Зданието бе построено във вид на шестоъгълник с големи кръгли кули в ъглите, всяка от по шейсет крачки в диаметър и еднакви по големина и форма. На брега на реката Лоара, която протичаше на север, се издигаше кулата, наречена Арктика; на източната страна се извисяваше друга кула, назовавана Калаера; следващата кула се именуваше Анатолия, по-нататък възправяше снага Месембрина, още по-нататък — Хесперия и на края — Криера. Разстоянието между отделните кули се равняваше на триста и дванайсет стъпки. Зданието беше шестетажно; ако считаме сутерена за пръв етаж. Сводовете на втория етаж напомняха дръжки на кошници, а всички останали етажи бяха облицовани с фландърски гипс във формата на лампади.

Покривът, от хубави шиферни плочи, завършваше с подпорна оловна греда, украсена с малки човешки фигурки и животни, изкусно изработени и позлатени. От покрива, между прозорците, на известно разстояние от стените, се спускаха водосточни тръби, боядисани по диагонал в златисто и синьо. Долу те завършваха с широки улеи, от които водата се стичаше под зданието, а оттам — в реката.

Това здание бе стократно по-красиво от Бониве, Шамбор и Шантий; то съдържаше девет хиляди триста трийсет и два апартамента, състоящ се всеки от всекидневна, тоалетна, гардеробна, място за молитва и коридор, който водеше към голяма зала. Кулите се свързваха помежду си отвътре и с жилищния корпус посредством вита стълба, стъпалата на която, дълги двайсет и две стъпки и високи три пръста, бяха направени от порфир, нумидийски камък и пъстър мрамор. От площадка до площадка водеха дванайсет такива стъпала. На всяка площадка имаше две прекрасни антични арки, през които проникваше светлината и които отвеждаха към остъклен балкон, равен по ширина на стълбата, а стълбата излизаше до самата стреха и там завършваше с павилион. По тази именно стълба бе възможно от коя да е страна да се премине в голямата зала, а от залата — към жилищните помещения.