Гаргантюа и Пантагрюел
- Автор: Рабле Франсоа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Захарий Стоянов
- ISBN: 978-954-09-0619-5
- Переводчик: Дора Попова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
— Съвсем не, брат Жан — отвърна Гимнаст, — съвсем не, кълна се във всички дяволи!
— Щом е тъй, да пием за дяволите, докато още ги има по света! Боже мой! Че за какво му е дотрябвала хрътка на този куцльо? Боже справедливи! Да му подарят чифт волове! Такъв подарък къде-къде повече ще го зарадва!
— Как, нима вие пустосвате? — запита Понократ.
— То е, за да сторя езика си цветист — отвърна монахът. — Та това са бисери от Цицероновата риторика.
Глава XL
Защо монасите живеят далеч от света и защо носът на едни е по-дълъг, отколкото на други
— Вяро християнска — извика Евдемон, — гледам как този благочестив монах весели сърцата ни и се питам, а не мога да си отговоря, защо считат монасите за смутители на веселбите и ги пропъждат от всички славни компании, както пчелите гонят стършелите от кошерите? „Ignavum fucos pecus a presepibus arcent“171 — казва Маро.
Гаргантюа му отвърна така:
— Няма нищо по-вярно от това, че расото и монашеската качулка привличат върху себе си от всички страни позора, оскърбленията и проклятията, както Еразъмовият вятър Цециас привлича облаците. И главната причина за това е тази, че монасите изяждат людските мръсотии, тоест греховете, и ето защо светът ги напъжда в нужниците, което ще рече в манастирите и абатствата, отстранени от обществения живот, както отходните места са отстранени от жилището. И ако вие разберете защо в къщи всякога се смеят на маймуната и я дразнят, лесно ще си обясните защо монасите са избягвани и от млади, и от стари. Маймуната не пази къщата като кучето, не тегли ралото като вола, не дава мляко, ни вълна като овцата, не вози тежести като коня. Тя само замърсява всичко и всичко разваля, за което получава насмешки и удари с тояга. Така също и монахът (имам предвид монаха-тунеядец) не обработва земята като селянина, не брани страната като воина, не лекува болните като лекаря, не напътствува, нито просвещава хората като добрия проповедник и наставник, не доставя полезни и необходими неща на държавата като търговеца. Ето защо всички осмиват и презират монасите.
— Може и така да е, но те се молят за нас — възрази Грангузие.
— Празна работа! — отсече Гаргантюа. — Само надуват главите на хората с тяхното дрънкане на камбани. Ей богу, като ги забият сутрин, обяд и вечер, все едно, че отслужват половин литургия. Мънкат литании и псалми, от които нищо не разбират. От тъмно до тъмно четат своите „Pater noster“, съпровождани от безконечното исо „Ave Maria“, без да се проникнат от тях, нито да ги разумяват. Според мен това не е молитва, а гавра с бога. Бог да им е на помощ, ако се молят за нас само от страх да не загубят погачите и тлъстите супи. Всеки истински християнин, който и да е, където и да е, се моли на бога по всяко време, а светият дух се застъпва за него и тогава бог чува молбата му. Така постъпва и нашият добър брат Жан и затуй всички търсят приятелството му. Той не е лицемерно набожен, не е ленив, напротив, брат Жан е благовъзпитан, жизнерадостен, смел, приятен компаньон. Труди се, работи земята, застъпва се за угнетените, утешава оскърбените, подпомага страдащите, пази абатското лозе.
171
Ленивите търтеи безжалостно от кошерите гонят (лат.). — Б.пр.