Изневяра в рамките на приличието
- Автор: Веденска Татяна
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Кръстева
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Изневяра в рамките на приличието». Краткое содержание книги:
— Виж, не разбирам защо ти е всичко това? — Костя изглеждаше леко жалък. Спомних си колко фантастичен беше през последните месеци. Само ако можеше да се опита да ме разбере и да ми прости, всичко щеше да се промени. Щастието можеше да ни се усмихне.
— Знаеш ли, на мен страшно ми олекна — честно си признах аз.
— Облекчи ли си съвестта? — упрекна ме любимият ми.
— Мисля, че сега имаме поне някакъв шанс.
— Забавно тълкувание на проблема — тъжно констатира Костя. — Предполагам, че веднага ще хукнеш да даваш отчет на приятелката си Дудикова. Сигурно тя те е подучила на тая глупост. И как, беше ли ти хубаво с него?
— Какво? С кого? — неочакваният му обрат ме смути. Разговорът ни вече приличаше на беседа между стари приятели, които нещо не са се доразбрали и изведнъж Костя направи такъв ход. Поинтересува се дали ми е било добре с любовника ми. Останах като шашната, тъй като не очаквах такъв въпрос.
— Соня синеокия.
— Дали ми е било добре? — замислих се аз. — Не, не ми беше хубаво. Но с теб ми беше още по-зле. Ти ме смяташе за предмет от интериора. За битова техника.
— Ние просто водехме семеен живот — възмути се Костя. — Той е такъв при всички. Хората се прибират от работа, вечерят, почиват си. Лягат си да спят. Не знам какво не те устройва!
— Много пъти се опитвах да ти кажа какво точно не ме устройва, но ти не ме чуваше. И тогава започнах да казвам същите неща на Денис.
— На Денис ли? — възмути се Костя. — Какво общо има любовникът ти?
— Нищо. Просто с него си живеехме така. Той ми обясняваше как не го разбира жена му, а аз на него как ти изобщо не ме забелязваш. В същото време ти си лежеше на дивана и всичко те устройваше — усещах, че се вбесявам. И има наглостта да ми каже да не си тръгвам. Ако остана, ще ми изпили мозъка, а след няколко месеца ще ме напусне. Щом ми задава такива въпроси, значи го боли.
— Значи, аз съм виновен за всичко?! — се пенявеше скъпоценният ми ПП.
— Аз съм готова да отговарям за постъпките си. Не е ли така, след като застанах тук и ти казах всичко.
— Ах, каква честна пионерка?! Та ти просто прехвърли върху мен чувството си за вина! Не искам да те виждам! Ти си виновна за всичко! Изобщо не ценеше отношението ми. Тепърва ще съжаляваш и ще се хапеш отзад от яд! — викаше той.
Пребледнях и го видях със съвсем други очи. Какъв ти мир, по дяволите? Каква ти любов? Само лицемерие и страхливост.
— Дойдохме си на думата — сопнах се аз. — Предлагам ти да си спестим взаимните упреци. Аз ти изневерих, а ти знаеше и не направи нищо. Това е минало. Всеки момент ще родя дете и не се знае кой е бащата. Единственият важен въпрос е, трябвам ли ти? Обичаш ли ме?
— Що за глупости?! — възкликна Костя.
— Не са глупости. Болшинството от хората смятат, че си струва да се разделят и всичко ще се оправи, а проблемите ще се решат от само себе си. Трябва да започнат отначало да си намерят нов по-съвършен модел на жената съпруга, която да не е такава негодница като първата. Но практиката сочи, че всичко се повтаря и всички ние сме еднакви. И щом си ме оставил да ти изневеря, ще оставиш и следващата.
— Аз ли? Аз ли съм ти позволил? — задъхваше се от възмущение скъпият ми съпруг. — Като че ли си ми искала разрешение!
— Аз ли? Аз те попитах — уверено му отговорих аз.
Костя ми хвърли такъв поглед, че се почувствах като праха под подметките му.
— И кога, че нещо не си спомням.
— Тогава. Каза ми: „Нищо не искам да знам", „Длъжна си да спазваш приличие" и разни тем подобни. Това бяха съпружеските ти инструкции. Ти нито веднъж не каза: „Ако се влюбиш в друг, ще страдам" или „Държа на теб, нека да обсъдим какво между нас не е наред." Нито веднъж не ми показа, че държиш да ти бъда вярна. Дори не ме заплаши, че ще ме напуснеш, ако ти изневеря. Единственото, което каза, беше, че не искаш нищо да знаеш.
— Разсъжденията ти нямат нищо общо с реалността.
— Но изневярата ми има — казах аз. — И това, че ще си тръгна, също е реалност.
— Къде? — присви очи Костя. И все пак той е изключително рационален. Направо потресаващо.
Аз се замислих. Наистина къде? Както винаги, имах само една възможност — Динка. Интересно, че в такава невероятна ситуация нямам къде да отида освен при скъпата си приятелка Динка.