Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ахмед — рече бързо Хаким, — има ли нещо, което не си ми казал, а трябва да зная?
— Нищо… — Той пак отвори очи и Хаким погледна в бездната им. — Няма… няма друг Бог, освен Бог и… — От устата му бликна струйка кръв. — … аз те направих ха… — останалата част от думата си отиде с него.
Хаким потрепери пред изцъкления му поглед и извика:
— Докторе!
Докторът веднага влезе, последван от охраната, и затвори очите на Ахмед.
— Да бъде Божията воля. Какво да правим с тялото, Ваше височество?
— Каквото правите обикновено. — Хаким стисна патериците си и се отдалечи, следван от охраната. „Значи така, Ахмед — помисли си той, — значи вече си мъртъв, а аз съм сам, откъснат от миналото и незадължен никому. Направил си ме хан? Това ли искаше да кажеш? Знаеше ли, че и в тази стая има шпионки?“
По лицето му пробяга усмивка и замръзна. „А сега — полковник Фазир и Ерики, неверникът, както ти го нарече.“
В двореца: 6,48 вечерта.
В гаснещата светлина на деня Ерики внимателно залепваше една от дупките от куршуми в пластмасовия прозорец на хеликоптера с прозрачна лента. Трудно му беше с превръзката, но ръката му беше силна, а раната плитка, без признаци на инфекция. На ухото му имаше голяма превръзка, част от косата му беше обръсната, за да се избегне замърсяването, и той се възстановяваше бързо. Имаше добър апетит. Часовете, които бе прекарал в разговори с Азадех, го бяха поуспокоили.
„Да — мислеше си той, — но само донякъде, недостатъчно, за да ми простят убийствата и опасността, която представлявам. Така да бъде. Такъв са ме създали боговете и такъв съм си. Ами Рос? И защо Азадех държи кукрито все до себе си?“ „Това беше неговият подарък за тебе, Ерики, за теб и за мен.“ „Лош късмет е да се даде на мъж нож, без да вземеш пари за това веднага, просто символично. Като го срещна, ще му дам пари и ще приема подаръка му.“
Натисна отново копчето „Пуск“. Двигателят припали, задави се и заглъхна. „Ами Рос и Азадех?“
Седна на прага на кабината и погледна към небето. Небето не му отговори. Нито пък залезът. На запад облаците се бяха разкъсали, слънцето беше ниско зад тях и те изглеждаха заплашителни. Мюезините започнаха да призовават за молитва. Хората от охраната на портала се обърнаха към Мека и се просна на земята; същото направиха и всички в двореца, и работещите на полето, във фабриката за килими и в кошарите.
Ръката му несъзнателно посегна към ножа. Без да иска, погледът му провери дали автоматът е още до пилотската седалка — зареден, с пълен пълнител. В кабината бяха скрити и други оръжия, оръжия на хората от племето. Автомати „Калашников“ и пушки М-16. Не си спомняше да ги е вземал или да ги е крил, откри ги тази сутрин, когато започна да проверява за повреди и да чисти.
Превръзката на ухото му попречи да чуе приближаващата се кола и той се стресна, когато я видя на портала. Охраната на хана разпозна хората в нея и пропусна колата в просторния вътрешен двор близо до фонтана. Той отново натисна „Пуск“, двигателят отново припали за миг и разтърси целия хеликоптер, после спря.
— Добър вечер, капитане — поздравиха Хашеми Фазир и Армстронг, които бяха пристигнали с колата. — Как се чувствате днес?
— Добър вечер. Ако имам късмет, след около седмица ще бъда съвсем наред — отвърна любезно Ерики. Вниманието му бе изострено до краен предел.
— Пазачите казаха, че Техни височества още не са се върнали. Ханът ни очаква, ние сме тук по негова покана.
— В болницата са за рентгенови снимки. Отишли са, докато спях, така че сигурно няма да се забавят. — Ерики ги наблюдаваше. — Искате ли нещо за пиене? Има водка, уиски и чай, и кафе, разбира се.
— Благодаря, каквото имате — отвърна Хашеми. — Как е хеликоптерът ви?
— Болен е — отвърна Ерики с отвращение. — Опитвам се да го стартирам от една седмица. Ужасна седмица. — Ерики ги поведе по мраморните стъпала. — Радиоелектрониката съвсем се е объркала. Много ми трябва механик. Както знаете, нашата база е затворена и опитах да се свържа по телефона с Техеран, но телефоните пак не работят.
— Може би ще успея да ви намеря механик утре или вдругиден, от въздушната база.
— Бихте ли могли, полковник? — Ерики изведнъж се усмихна с благодарност. — Това би ми помогнало много. Добре би ми дошъл и пълен резервоар с гориво. Възможно ли е да го получа?
— Можете ли да долетите до летището?