Кръв по снега

Климент ахна, някой извика.

Лицето на лекаря бе сбърчено, сякаш изпитва огромна болка. Езикът му, грозен и почернял, висеше навън, очите бяха налети с кръв и сякаш щяха да изскочат от орбитите.

Балован бе мъртъв и в това не можеше да има никакво съмнение.

Пред него стоеше едно от гърненцата с вино. Климент го взе, поднесе го към носа си и веднага го дръпна назад.

- Отрова! Беладона или мандрагора, не мога да преценя точно. Очевидно някой я е сложил в чашата на лекаря. Той щеше да дегустира вино с различни билки, така че дори и да е усетил някакъв различен вкус, едва ли е обърнал внимание.

- Това е прекалено! - развика се отново Деян, гледайки гневно домакина. - Нима човек вече не може да пие и яде в тази къща, без да се страхува за живота си? Не по този начин си представях, че ще протекат преговорите, Добрине! И можеш да си сигурен, че князът, моят господар, ще научи за това! Утре си тръгвам колкото се може по-рано! Не искам повече да остана и час в това гнездо на убийци! - сърбинът преметена наметалото си през рамо и предизвикателно огледа всички.

- Аз също си тръгвам! Едва ли господарят ми ще е доволен от това, което става тук - обяви и Мугел.

- Нека бъдем разумни! - опита се да ги уговори Дукум.

Деян отскочи назад все едно е видял пепелянка.

- Нито секунда не оставам повече тук! Смъртта се е настанила под този покрив и не искам да попадам в ръцете й! - извика той.

- Нека не бързаме - умолително вдигна ръце Добрин. - Все ще измислим нещо.

- За да умре още някой? Затова ли да чакаме? - личеше си, че Мугел едва сдържа страха си и всеки момент може да изпадне в истерия. - Искам да се махна! Тръгвам си веднага! - жупанът хукна по коридора.

- Не може да се държите така! - Добрин си бе върнал част от самочувствието.

- Не можем ли? - извика Деян и всички закрещяха и заръкомахаха един срещу друг.

Накрая жупанът плю в краката на Дукум, обърна се и излезе, крещейки по коридора на слугите да стегнат багажа му.

Останалите се върнаха в залата. Добрин се разпореди тялото на Балован да бъде преместено в криптата и да им донесат вино. Всички се питаха защо е бил премахнат лекарят и дали това ще доведе до нови убийства. Никой не можеше да каже кога за последно е видял Балован, нито какво е правил след обяда. За убиеца не бе представлявало трудност да влезе в стаята на лекаря, която той държеше незаключена, след което да сложи отрова във виното му.

- Станало е само за миг - обобщи Дукум и поиска от писаря да им разкаже как се бе озовал заедно с ранения Ратомир в горящия склад.

С все още дрезгав от дима глас Климент обясни как е чул някой да дращи по вратата му, последвал го е на двора, после в складовете. Разказа им за хвърлената факла, боя с непознатия в тъмнината и щастливия начин, по който бе открил капака в пода.