Кръв по снега
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-192-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Кръв по снега». Краткое содержание книги:
Стъпките над него спряха.
- Тук има някой! Бързо донесете повече светлина — това бе гласът на Явица.
- Тук долу! - извика Климент и се опита да повдигне капака.
Още хора се присъединиха към Явица и сред разтревожените им гласове Климент разпозна Добрин и Дукум. Някой рязко дръпна капака и омазаното със сажди лице на домакина, озарено от запалената факла, се показа в отвора. До него стоеше Дукум.
- Клименте! Добре ли си? Какво правиш там долу? -следваха един след друг въпросите на великия боил.
- Повикайте помощ! Ратомир е ранен. Някой го е промушил в гърдите - отговори писарят.
Без да чака повторна подкана, Добрин се обърна и затича към изхода. Стълбата бе поставена отново и сърбинът бързо се изкачи по нея. Климент чу как отдалеч домакинът им започна да вика Балован.
Явица скочи в дупката и подхвана Ратомир под раменете. Постави главата на секретаря на коленете си и притисна с пръсти вената на шията му.
- Жив е! В безсъзнание е, но пулсът му е ясен! Трябва му лекар - сърбинът разкъса дрехите на гърдите на ранения. Отдолу се показа сребърен кръст. Под него се виждаше засъхнала кръв. - Това го е спасило! - Явица посочи кръста. - Поел е удара. Имал е голям късмет -след това комендантът огледа дупката в пода и помогна на писаря да се измъкне от нея. - И двамата сте имали невероятен късмет, българино!
- Така е! - Климент се опита да се усмихне и извади от косата си обгоряла клечка слама. Стана му зле и се подпря на една от стените. Зави му се свят, чувстваше как му се гади. Нечии ръце се опитаха да му помогнат, но писарят ги отблъсна, обърна се и повърна. Олекна му и с радост пое подадения му мях с вода. Тя бе най-вкусното нещо, което някога бе слагал в устата си.
Накрая, почувствал се достатъчно добре, мина покрай черните локви и овъглените бали, изкачи се по стълбата и най-после напълни гърдите си със свеж въздух.
Дворът бе пълен със слуги и войници, които бяха участвали в гасенето. Те се втурнаха да му помагат, но писарят ги върна, благодарейки им.
Деян и Мугел обикаляха около входа към подземния склад, от който все още излизаха струи пара и дим. И двамата бяха напълно облечени и с дебели сиви вълнени наметала. Дори Докс бе тук, приседнал встрани на купчина дърва мрачно наблюдаваше ставащото. Зад него бе Стрез, чиито черни очи бързо се стрелкаха насам-натам, сякаш очакваше да се появи някой, който може да бъде заплаха за господаря му.
Писарят погледна през рамо към склада, който за малко не се бе превърнал в негова гробница.
Всъщност огънят бе угаснал от само себе си. Всичко в подземното помещение бе изгоряло. Ако не бе намерил скривалището на пода, и той, и Ратомир щяха да са мъртви.
Климент потръпна още веднъж, загърна се по-плътно с наметалото и пое с пълни гърди свежия нощен въздух.
Не се прибра веднага, както го бе посъветвал Дукум, а остана да изчака Ратомир.
Той бе внимателно издърпан през отвора и положен на одеяло. Явица изскочи веднага след него.
- Незабавно го занесете в стаята му! Трябва му лекар! - разпореди се военният. - Ах, къде се бави Балован! Винаги го няма, когато е най-нужен!
Четирима войници чевръсто направиха носилка от копията си, завързаха плащ помежду им и Ратомир бе преместен.
Климент се приближи до сърбина, който бе дошъл в съзнание и се оглеждаше неразбиращо наоколо.
- Радвам се, че си добре, Ратомире - каза Климент и му стисна ръката. - Нападнали са те, но няма опасност. Ще се оправиш!
Секретарят се опита да му се усмихне в отговор.
По заповед на Явица войниците вдигнаха импровизираната си носилка и тръгнаха към имението.
В същия момент оттам изскочи черна фигура. Някой тичаше към тях, бясно размахваше ръце и крещеше.
Беше Добрин.
Лицето му бе опънато като маска, по страните му нямаше капка кръв.
- Балован е мъртъв! Някой го е отровил - извика сърбинът, седна на една купчина сняг и стисна главата си в ръце.
14
По-късно Климент трудно можеше да си спомни какво точно бе направил в последвалата суматоха.
В първия момент всички спряха, неразбиращи какво им говори Добрин, а после се развикаха едновременно.
Деян крещеше, че това е свърталище на убийци и моментално иска да си тръгне, Мугел питаше какво точно се е случило, Дукум и Явица се измъкнаха от подземния склад и поискаха също да получат повече информация за случилото се.
Докс се смееше с пълен глас, нареждайки доволно, че поне това убийство не могат да припишат на него. Войниците се щураха напред-назад, очаквайки команди.
Хладнокръвен остана само Стрез. Не изпускайки от очи господаря си, той се приближи към хаотичната група и методично започна да въдворява ред.