Притъмняващото небе [bg]

— Но защо им е трябвало да ви предават на шотландците?

— Не знам — усмихна се накриво Изабела. — Може би за да впечатлят Брус и да спечелят благоволението му. Владенията на Бомон в Шотландия са изключително доходоносни. Семейството им притежава огромни площи обработваема земя, тучни ливади, гъсти гори и множество пълни със сьомга потоци.

— А аквилите? — попитах. — Възможно ли е Бомон да са виновни за смъртта им?

— Мила ми Матилда, Анри Бомон е толкова вероломен, че стига да пожелае, той може да засрами и Иуда. Да, те се въртят около английския трон и се умилкват на краля и на Гавестън, но в крайна сметка, мислят само за себе си.

— Но какво биха спечелили от смъртта на аквилите?

— Отслабване на защитата на Гавестън. Не е ли това начинът на действие при всяко едно покушение? Първо да се премахнат пазачите?

— Quis custodiet custodes? — цитирах аз известния афоризъм на Ювенал: „Кой ще пази пазачите?“64.

— Много точно казано! — Изабела пристъпи по-близо до мен и аз се загледах в прелестното й лице, обрамчено от бяла пребрадка, в съвършената й кожа, сини очи и алени устни. — Опознах съпруга си добре, Матилда, и смея да твърдя, че знам какво става в душата му. Той е самотен и уязвим. Майка му Елеонор е починала още докато той е бил невръстно момче. Старият крал е бил твърде зает да коли шотландците и да заговорничи срещу баща ми, за да се грижи за сина си. Вследствие на това в сърцето на съпруга ми е останала огромна празнина и аз не мисля, че ще успея да я запълня. Гавестън обаче би могъл. Естествено, че Бомон ще искат да го премахнат. Но и тук като в шаха, Матилда, трябва да се отстранят първо пешките. Чак тогава по-важните фигури стават уязвими.

— Значи убийците отстраняват аквилите един по един и така се промъкват все по-близо до Гавестън? Да, нищо чудно да са Бомон. Те със сигурност смятат фаворита за огромна пречка пред собствените си амбиции.

— Точно така — притисна пръст към устните ми Изабела, — точно така, Матилда. Ако Гавестън бъде отстранен, кой ще заеме мястото му в сърцето на краля? Някой Бомон? За това ли мечтаят те? — тя замълча, а после добави сухо. — Един Бог знае. Така или иначе, моите мили братовчеди гледат само собствения си интерес — кралицата извърна поглед, мърморейки си нещо под носа, а после ми кимна и бързо излезе от стаята.

Подготовката за отпътуването на Гавестън за Скарбъро започна незабавно. Кралските служители бяха убедени, че графовете имат шпиони не само в Йорк, но и в самия манастир. Най-големият им ужас беше, че когато Гавестън поеме на път, великите лордове ще изпратят войските си да го пресрещнат. Тъкмо по тази причина трябваше да се действа бързо и потайно. Споделих с Дьо Монтегю какво ми беше казала кралицата и любимият ми моментално се съгласи с думите й.