Англия
Едуард I — крал воин (умира през 1307 г.).
Елеонор Кастилска — първата и любима съпруга на Едуард (умира през 1296 г.).
Едуард II — син на гореспоменатите (коронясан през 1308 г.).
Пиърс (Питър, Пиер) Гавестън — гасконец, граф на Корнуол и фаворит на Едуард II.
Маргарет дьо Клер — съпруга на гореспоменатия.
Изабела — дъщеря на Филип IV Френски, съпруга на Едуард II.
Маргарет, вдовстваща кралица — втора съпруга на Едуард I, сестра на Филип IV Френски.
Робърт Уинчълси — архиепископ на Кентърбъри.
Еймър дьо Валанс, граф на Пембрук; Томас, граф на Ланкастър; Гай Бийчам, граф на Уорик; Хъмфри Бохун, граф на Херефорд; Хенри де Лейси, граф на Линкълн; Гилбърт дьо Клер, граф Глостър — велики лордове.
Роджър Мортимър от Уигмор — наместник на Едуард II в Ирландия.
Роджър Мортимър от Чърк — стар и опитен воин, чичо на гореспоменатия.
Хю де Спенсър — благородник, верен на короната.
Анри Бомон, Изабела Бомон, Луи Бомон — влиятелна фамилия, свързана с кралското семейство, притежаваща обширни владения в Шотландия.
Стивън Дънивед — доминикански свещеник, изповедник на Едуард II и на кралица Изабела.
Франция
Филип IV, наречен „Хубави“ — крал на Франция.
Джоана (Жана) Наварска — покойната съпруга на Филип IV.
Луи, Филип, Шарл — синове на гореспоменатите.
Ангеран дьо Марини, Гийом дьо Ногаре, Гийом дьо Плезанс — министри и правни съветници на Филип.
Папа Климент V — утвърждава Авиньон като седалище на папската власт.
Тамплиерите
Жак дьо Моле — велик магистър на Ордена на тамплиерите.
Уилям дьо ла Мор — магистър на Ордена на тамплиерите в Англия.
Шотландия
Робърт Брус — именит шотландски военачалник, ръководил съпротивата на шотландците срещу англичаните, впоследствие коронясан за крал на възстановилата независимостта си Шотландия.
Предисловие
През юли 1307 г. Едуард I умира и на трона веднага бива възкачен неговият син, Едуард от Карнарвън, принц на Уелс. През януари 1308 г. новият крал Едуард сключва брак с младата Изабела, дъщеря на Филип IV Френски. Изабела обаче среща съперник в лицето на Питър (или Пиер) Гавестън — млад гасконец без благородническо потекло, който получава от Едуард графска титла и изключително доходоносното графство Корнуол. Между 1308 и 1312 г. великите английски лордове непрестанно нападат Гавестън заради привилегирования му статут и контрола, който е придобил над краля и Короната, и дори се опитват да го пратят в изгнание, но кралят и фаворитът му дават категоричен отпор на съпротивата им. В ранната пролет на 1312 г. проблемът заплашва да прерасне в гражданска война. В същия момент Изабела решава да отстоява положението си на кралица и съпруга. Напрежението в кралството расте и въпросът за властта и държавното управление предстои да се реши с меч, кървави интриги и зловещи убийства.
Цитатите в началото на всяка глава са взети от Vita Edwardi Secundi („Животът на Едуард II“) — хроника от времето на събитията. Бележката на автора в края на книгата дава историческия контекст на вълнуващия разказ на Матилда.
Пролог
Колкото повече губиш…
Толкова повече сила и храброст придобиваш в очите на останалите.
Будна съм. Тъмното покривало на нощта ме притиска, а аз лежа в леглото си и кипя от негодувание срещу все по-слабата светлина в собствения ми живот. Сенки обгръщат планините и дълбоките долини в душата ми, населени с призраците от миналото. Заслушвам се в трополенето на стъпките отвън — клисарят и помощникът му с фенери в ръце стриктно изпълняват нощното си бдение тук, в обителта „Грейфрайърс“1, сгушена като някое птиче под великолепната грамада на „Сейнт Пол“. Ако стана и надникна през прозореца, ще зърна камбанарията на катедралата, светеща като фар над обвитата в мрак улица Чийпсайд с нейния кръст2, бъчва3 и чешма4. Туптящото сърце на жужащия кошер Лондон. Печалният звън на камбаните отбелязва отминаването на часовете и бавното прокрадване на зората. Щом забият за утренята, ставам от леглото и старателно се измивам. Обличам груба риза над лененото си бельо, а на старите си крака обувам дебели вълнени чорапи и тъмни кожени сандали. Над всичко това надявам монашеското си расо, с което заприличвам на някой от добрите братя. Косата си, която сега е бяла като сняг, скривам под плътно прилепваща бледосиня пребрадка, а после — суета на суетите — се вторачвам в огледалото от полиран месинг. Взирам се в лицето си и си спомням каква бях, когато животът пламтеше в мен като горяща факла. Призраците от миналото се скупчват наоколо ми, изплувайки от онези отдавна отминали години, в които бях clerica medica atque domicella reginae camerae — служителка, лечителка и придворна дама на Изабела, съпругата на Едуард II. Тогава на земята цареше хаос, а Бог и ангелите му спяха. В онези жестоки времена Колелото на Съдбата се въртеше шеметно, събаряйки крале и принцове и донасяйки ужасяваща смърт на онези, които се сражаваха по бойните полета, гниеха из самотните тъмници или пък биваха изправяни по високите ешафоди на площадите.
вернуться
1
Францискански манастир, чието име идва от едно от прозвищата на францисканските монаси (Grey Friars (англ.) — сивите монаси), дадено им заради сивите им раса. — Б.пр.
вернуться
2
Един от дванайсетте кръста, които Едуард I издигнал между 1291 и 1294 г., за да означи с тях местата, на които е спирала да почива носилката с ковчега на любимата му съпруга, Елеонор Кастилска, при пътуването й от Линкълн до гробището в Уестминстър. — Б.пр.
вернуться
3
През 1312 г. Едуард II поставил огромна бъчва с вино на Чийпсайд, за да почерпи всички по случай раждането на сина си — бъдещия Едуард III. — Б.пр.
вернуться
4
Чешмата доставяла вода от река Тайбърн и често била използвана като място за извършване на екзекуции и други наказания. — Б.пр.
![Притъмняващото небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/9/pritmnyavashchoto-nebe-bg-download.jpg)
