Притъмняващото небе [bg]

Бележка на автора

Събитията в този роман се основават на фактите, описани в хрониките от онова време и най-вече във Vita Edwardi Secundi — „Животът на Едуард II“. Този период е подробно анализиран в докторската ми дисертация, посветена на Изабела, която защитих в Оксфордския университет преди трийсетина години. Именно тогава се зароди и идеята за тази поредица!

— Има много исторически сведения за развитието на медицината в онази епоха и за участието на жените в него. Всъщност до 1519 година те съвсем спокойно са можели да практикуват, но после деспотичният крал Хенри VIII обявил дейността им за незаконна.

— Орденът на тамплиерите е бил унищожен по начина, описан в книгата. Съществуват много свидетелства за това, че членовете му са потърсили убежище в Шотландия и дори че са изиграли решаваща роля за голямата победа на Брус над Едуард II, удържана при Банокбърн през 1314 година.

— През пролетта на 1312 година Едуард II и Гавестън действително са потърсили убежище в северната част на кралството и са влезли в тайни преговори с Брус. Ланкастър и останалите графове са ги последвали. Изабела наистина е била нападната в Тайнмаут и едва е успяла да се спаси. Някои хроники отнасят това събитие към 1312 година, други — към 1323 година, а трети твърдят, че то се е случило два пъти. Истината е, че по време на ожесточената война между Англия и Шотландия, военачалникът на Брус, Джеймс Дъглас, много пъти е правил заговори за пленяването на кралицата.

— Смятам, че образите на тримата Бомон са пресъздадени с голяма доза достоверност. Факт е, че през следващите шестнайсет години те са продължили да се навъртат покрай краля, борейки се със зъби и нокти да запазят владенията си в Шотландия. Документацията от домакинството на Изабела за периода 1311–1312 г., която е запазена и до днес, ги представя като близки роднини на кралицата. По-късно Изабела помогнала на Луи да стане епископ на Дърам.

— Падението на Гавестън е описано съвсем точно. В Скарбъро действително се е случило нещо ужасно, което е принудило фаворита да се предаде. В „Животът на Едуард ІІ“ се твърди, че макар замъкът Скарбъро да е бил добре снабден с провизии, в един момент защитниците му са останали без храна. Знае се, че Пембрук се е отнесъл с уважение към Гавестън по време на ареста му, но що се отнася до внезапното му отпътуване за Бамптън — така и няма да разберем дали графът е действал преднамерено, или просто е допуснал грешка. Залавянето и екзекуцията на Гавестън от Уорик и неговите съюзници са се случили точно по начина, по който ги описва Матилда. Интересното е, че след смъртта на фаворита си Едуард действително не е реагирал и дори е нарекъл Гавестън „глупак“. Гневът му срещу графовете — и особено срещу Ланкастър — се е отприщил много по-късно. Отделянето на Изабела от съпруга й по време на кризата също е доста любопитен факт, особено като се има предвид, че по това време кралицата е била бременна. Години по-късно, в борбата й срещу Де Спенсър, тя действително е забягнала във Франция и се е облякла като вдовица.

— Историите за Поклонника от Пустошта, за физическия сблъсък между Едуард I и неговия син и за подмяната на Едуард от Карнарвън с друго дете се основават на исторически източници от онази епоха.

— И накрая, брат Стивън Дънивед действително е съществувал. Доминиканският изповедник на краля е бил много зловеща личност, а убийствените му интриги са изиграли изключително важна роля в кървавата политика на Едуард II.

Пол Дохърти

Септември, 2008 г.

Уебсайт: www.paulcdoherty.com