Боен клуб [bg]

Шведски мебели.

Снобско изкуство.

Взех си отпуска. Заспал съм на плажа и когато се събудих, там беше Тайлър Дърдън, гол и изпотен, цял в пясък, с мокра коса на фитили, спускаща се пред лицето му.

Тайлър вадеше от вълните плавей и го измъкваше на брега.

Беше сътворил сянката на гигантска ръка и седеше в шепата на създаденото от самия него съвършенство.

Един миг беше всичко, което можеше да очакваш от съвършенството.

Може би така и не съм се събудил на този плаж.

Може би всичко това е започнало, когато се изпиках на Камъка от Бларни.

Когато заспивам, всъщност не спя.

На другите маси в планета При Дени преброявам един, двама, трима, четирима, петима с насинени скули или смачкани носове, които ми се усмихват.

— Не — казва Марла. — Не спиш.

Тайлър Дърдън е отделна личност, която съм създал, и сега той заплашва да превземе истинския ми живот.

— Също като майката на Тони Пъркинс в „Психо“ — казва Марла. — Много яко. Всеки луд с номера си. Навремето ходех с един, дето се чудеше къде още да си закачи обица.

Опитвам се да ти обясня, казвам, че когато заспя, Тайлър ми отмъква тялото и разбитата физиономия, за да извършва престъпления. На другата сутрин се събуждам като претрепан, съсипан, и съм убеден, че изобщо не съм спал.

Следващата нощ си лягам по-рано.

Следващата нощ Тайлър разполага с тялото ми малко по-дълго.

Колкото по-рано си лягам, толкова по-дълго Тайлър ще разполага с тялото ми.

— Но ти си Тайлър — казва Марла.

Не.

Не, не съм.

Обичам всичко в Тайлър Дърдън — неговата смелост и акъла му. Наглостта му. Тайлър е забавен, чаровен, енергичен и независим, хората го гледат и очакват да промени техния свят. Тайлър е способен и свободен, а аз не съм. Аз не съм Тайлър Дърдън.

— Но ти си, Тайлър — казва Марла.

С Тайлър делим едно и също тяло и досега аз не съм го знаел. Когато Тайлър е правел секс с Марла, аз съм спал. Тайлър се е разхождал и приказвал, докато аз съм си мислел, че спя. Всички в бойния клуб и в Проекта „Разруха“ ме познават като Тайлър Дърдън. И ако вечер си лягам все по-рано, а сутрин се събуждам все по-късно, най-накрая съвсем ще изчезна.

Просто ще заспя и никога вече няма да се събудя. Марла казва:

— Също като животните в приюта.

Долината на кучетата. Там, където дори и да не те убият, ако някой те заобича толкова, че те вземе вкъщи, пак те кастрират.

Никога няма да се събудя и Тайлър ще ме превземе. Сервитьорът донася кафето и траква с токове, преди да се оттегли.

Подушвам кафето си. Мирише на кафе.

— Е — казва Марла, — дори и да повярвам на всичко това, какво искаш от мен?

За да не може Тайлър да поеме пълен контрол, Марла трябва да ме държи буден. През цялото време.