Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Боен клуб [bg]
Боен клуб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Боен клуб [bg]

Электронная книга - «Боен клуб [bg]». Краткое содержание книги:

Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш. Едва когато загубиш всичко, си свободен да правиш каквото искаш… Тайлър Дърдън е млад и дързък анархист, който не иска да живее в свят, изпълнен с подлост и лъжи. А „облагите“ на кухата консуматорска култура не могат да укротят неговия гняв. Така се ражда идеята за боен клуб. Тайните боксови мачове се превръщат в отдушник на стаената агресия за хиляди млади мъже с успешна кариера и провален живот. Тайлър е убеден, че тази радикална форма на психотерапия е единственият начин да преодолеят рамките на безцелното си съществуване и да бъдат свободни. Защото в неговия живот няма правила, граници, спирачки. Още с появата си през 1996 г. „Боен клуб“ спечели славата на една от най-оригиналните и провокативни книги на десетилетието. „Боен клуб“ е скандална и отрезвяваща сатира на консуматорския начин на живот. Книгата взриви световната литература и вдъхнови едноименния филм с участието на Брад Пит и Едуард Нортън. Апокалиптичният роман на Паланюк определено не е за хора със слаби сърца, но затова пък умело убеждава и най-задоволения читател, че това, което притежаваме, всъщност притежава нас…  
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 66
Перейти на страницу:

— Да, сър — казва барманът. — В четвъртък вечерта стояхте точно тук, където сте сега, и ме питахте за полицейския контрол и колко души е трябвало да върнем от бойния клуб в сряда вечерта.

Барманът извива раменете и шинирания си врат, за да се огледа из празния бар, и казва:

— Никой няма да ни чуе, господин Дърдън. Снощи върнахме двайсет и седем души. Вечерта след бойния клуб тук винаги е празно.

Във всеки бар, в който влязох тази седмица, всички ме наричат сър.

Във всеки бар, в който вляза, пребитите пичове от бойния клуб започват да изглеждат досущ еднакви. Как така непознат може да знае кой съм?

— Имате белег по рождение, господин Дърдън — казва барманът. — На стъпалото. Прилича на тъмночервена Австралия с Нова Зеландия до нея.

Само Марла знае това. Марла и баща ми. Дори и Тайлър не го знае. Когато ходя на плаж, подпъхвам този крак под мен. Ракът, който нямам, сега е навсякъде.

— Всеки в Проект „Разруха“ го знае, господин Дърдън — барманът вдига ръка с опакото към мен. На опакото на дланта му е прогорена целувка.

Моята целувка? Целувката на Тайлър.

— Всички знаят за белега по рождение — казва барманът. — Той е част от легендата. Превръщаш се в шибана легенда, човече.

Звъня на Марла от стаята си в сиатълския мотел да я питам дали някога сме го правили. Нали се сещате. Там далеч Марла казва:

— Какво?

Спали ли сме заедно.

— Какво!

Дали аз, нали разбираш, съм правил секс с нея?

— Господи!

Е?

— Е? — казва тя.

Правили ли сме някога секс?

— Как може да си такова лайно?

Правили ли сме секс?

— Иде ми да те убия!

Това да, ли е или не?

— Знаех си, че така ще стане — казва Марла. — Ама че си перко. Обичаш ме. Пренебрегваш ме. Спасяваш ми живота, после вариш майка ми на сапун.

Ощипвам се.

Питам Марла как сме се запознали.

— При ония с рака на тестисите — казва Марла. — После ми спаси живота.

Спасил съм й живота?

— Ти ми спаси живота.

Тайлър й спаси живота.

— Ти ми спаси живота.

Пъхам пръст в дупката на бузата си и го размърдвам. Болката би трябвало да е от най-суперяките и да ме събуди.

Марла казва:

— Ти ми спаси живота. Хотел „Риджънт“. Случайно направих опит за самоубийство. Спомняш ли си?

О…

— Същата нощ — казва Марла — ти казах, че искам да направя аборт от тебе.

Току-що налягането в салона падна. Питам Марла как се казвам. Всички ще умрем. Марла казва:

— Тайлър Дърдън. Казваш се Тайлър Мозъчния Гъзпапир Дърдън. Живееш на Пейпър Стрийт 5123 и там в момента гъмжи от малките ти послушници, които си бръснат главите и си горят кожата с луга.

Трябва да поспя.

— Трябва да си довлечеш задника тук — крясва Марла в слушалката, — преди тия тролчета да са ме сварили на сапун!

Трябва да намеря Тайлър.

Белегът на ръката й, питам Марла, как се сдоби с него?

— Ти — казва Марла. — Ти целуна ръката ми.

Трябва да намеря Тайлър.

Трябва да поспя.

Трябва да спя.

Трябва някак си да заспя.

Казвам на Марла лека нощ и писъците й утихват, утихват, утихват, замлъкват, щом се протягам и затварям слушалката.

21.

Цяла нощ мислите ти се носят в ефира.

Спя ли? Спал ли съм въобще? Това е безсънието.

Опитваш се да се отпускаш по малко с всяко издишване, но сърцето ти продължава да препуска, а мислите ти се вихрят като торнадо в главата ти.

Нищо не помага. Нито направляваната медитация.

Ти си в Ирландия.

Нито броенето на овце.

Броиш дните, часовете, минутите от последния път, когато си заспивал. Лекарят ти се смя. Никой не е умрял от липса на сън. Лицето ти прилича на стар натъртен плод — можеш да минеш за мъртвец.

След три часа сутринта в мотелското легло в Сиатъл е твърде късно да намериш група за взаимопомощ за рак. Твърде късно да намериш мънички сини капсулки с амиталнатрий или алени като червило секонали — целия комплект от „Долината на куклите“. След три сутринта не можеш да отидеш в боен клуб. Трябва да намериш Тайлър. Трябва да поспиш.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)