![Третата порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/5/tretata-porta-bg-download.jpg)
Третата порта [bg]
- Автор: Чайлд Линкольн
- Серия: Д-р Джереми Лоугън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-384-3
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третата порта [bg]». Краткое содержание книги:
— Не ѝ харесва. Същността е чужда и странна, предполагам и плашеща.
— Тогава защо продължавате да стоите? Ако жена ти е доведена да помогне за намирането на гробницата, а тя може да бъде намерена всеки момент, защо да остава тук?
— По лична молба на Стоун — обясни Ръш, отново понижавайки глас. — Мисля, че по две причини. Първо, още не сме намерили гробницата. А с неговия начин на мислене: всички, които могат да помогнат, да са му подръка, няма да я освободи, докато не е сигурен, че е намерил мястото.
Той замълча.
— Това е само една причина — подтикна го Лоугън.
Мина доста време, преди лекарят най-накрая да продължи.
— Мисията ѝ беше изменена, когато получихме… определени данни.
— Данни? — удиви се Лоугън.
Ръш не отговори — а и нямаше нужда да го прави.
— А, вероятно имаш предвид проклятието — досети се Лоугън. Сега и той вече шепнеше. — Какво точно е казал Нармер — или който и да е чрез Дженифър?
Ръш поклати глава.
— Моля, не питай. Предпочитам да не говоря за това.
Лоугън се замисли за миг. Вълнението, усещането за нещо чуждоземно не го бяха напуснали. Значи проклятието безпокоеше и Стоун. Това беше единственото обяснение за промяната в мисията на Дженифър Ръш. Стоун не знаеше какво ще намери, когато стигне до гробницата. И искаше да е колкото е възможно по-подготвен, за да посрещне всяка евентуалност — и бе готов да приеме всяка помощ, която можеше да получи — дори от гроба.
— Моля те, поговори с нея — неочаквано го помоли Ръш.
В първия момент Лоугън не го разбра.
— Моля?
— Ще поговориш ли с Джен за всички тези… ъъъ… преминавания, които прави, за чувствата ѝ?
— Защо аз? — учуди се Лоугън. — Виждал съм я само веднъж, и то за кратко.
— Знам. Разказа ми. — Ръш се поколеба, преди да продължи. — Може да звучи странно, но съм сигурен, че ще ти се довери, дори ще се разкрие пред теб. Може би е свързано с работата ти или с нещо в поведението ти — направил си ѝ добро впечатление. — Отново се поколеба. — Джереми, трябва да ти кажа, че Джен никога не говори за своята клинична смърт. Останалите не млъкват, непрекъснато разправят за прехода в отвъдното и какво са преживели. А тя не продумва. Дори за базата данни на ЦИО. Разбира се, говорим за чувствителността, която ѝ беше дадена. Измерваме и се опитваме да класифицираме специалните ѝ умения — тя обаче никога не говори за самото преживяване. Чудя се дали… няма начин да я накараш да го сподели с теб.
— Не съм сигурен — поклати глава Лоугън, — но мога да опитам.
— Дано успееш, защото аз не искам да настоявам. — Ръш опипа яката на ризата си. — Истината е, че макар да се правя на смел, аз се тревожа за нея. Не мога да се преструвам, че след произшествието отношенията ни не са леко обтегнати. Опитах се да ѝ дам колкото може повече свободно пространство. Всичко, което мога да кажа, е… Всичко, което мога да кажа, е, че някога бяхме страшно близки. — Той замълча. — Още се обичаме много, но как да кажа… тя изпитва трудности да взаимодейства със света така, както го правеше преди. А откакто пристигнахме тук, се буди посред нощ, трепереща и вир-вода от пот. Когато я питам какво се е случило, тя просто махва с ръка и казва, че било лош сън. А сега, с тези преминавания, на които Стоун държи… — Той обърна глава.
— Ще направя всичко възможно да помогна — обеща Лоугън.
Повече от минута Ръш остана загледан в една точка, после въздъхна, обърна се и стисна ръката на Лоугън, награждавайки го с мълчалива усмивка на благодарност.
28.
Когато Лоугън влезе в стола да закуси яйце на очи и кроасан, видя Тина Ромеро седнала сама в най-далечния ъгъл, приведена над един айпад.
— Мога ли да седна при теб?
Тя изръмжа, което можеше да мине както за „не“, така и за „да“. Лоугън прие последното за отговор, настани се на съседния стол, след това надникна в нейния айпад. Видя, че Тина решава кръстословицата на „Ню Йорк Таймс“.
— Дума със седем букви за вещ, в която се съхранява ножица? — попита тя, сбърчила вежди.
— Несесер.
Тя вкара думата и вдигна очи от екрана.
— И откъде, по дяволите, го знаеш?
— Кръстословицата в „Таймс“ е един от тайните ми пороци. Използват думичката много често.
— Ще я запомня — закани се тя и остави айпада. — Чух, че вчера си изиграл Хамлет.
— Какво? А, имаш предвид черепа?
Ромеро кимна.
— Чух как Марч се оплаква на един от любимците си. Усети ли някакви лоши вибрации?
— Изобщо не почувствах вибрации. — Лоугън сряза яйцето. — Изненадах се обаче в колко добро състояние беше черепът. Само няколко драскотини по темето и в една от орбитите.