Третата порта [bg]

Лоугън го последва. Позна стаята. Ето го болничното легло, а около него стойки с медицинско и друго оборудване. Ето го и голямото огледало на стената пред леглото, лъснато до блясък. Осветлението беше приглушено, точно като първия път, когато случайно попадна на стаята.

Дженифър Ръш пак лежеше в леглото с болнична пижама. Кабели за ЕКГ се точеха от ръцете и гърдите; към главата ѝ бяха закрепени енцефалографски кабели. Червените и сивите ивици по медицинските кабели изглеждаха не на място на фона на косата ѝ с канелен цвят. От вътрешната страна на едната китка бе поставен абокат за венозни вливания. Тя погледна Ръш, после Лоугън и леко се усмихна. Очите ѝ гледаха замаяно, сякаш беше упоена.

За изненада на Лоугън в горния край на леглото стоеше Стоун, едната му ръка лежеше върху рамото на Дженифър. След окуражително потупване той се дръпна настрана. Кимна на Лоугън, после се обърна към Ръш.

— Ще я попиташ ли? — попита той тихо. — За портата?

— Да — отговори Ръш.

Стоун го изгледа, сякаш обмисляше дали да продължи да говори. Накрая само кимна мълчаливо за довиждане и тихо излезе от стаята.

Ръш посочи на Лоугън да седне близо до горния край на леглото. В продължение на около пет минути лекарят беше зает да свързва различните апарати, да настройва монитори, да проверява датчици. Лоугън седеше безмълвно, попивайки всичко. Стаята миришеше слабо на тамян и смирна.

Най-накрая Ръш се доближи до леглото със спринцовка в ръка.

— Джен — каза той тихо, — сега ще ти бия пропофола.

Жената не отговори.

Ръш пъхна иглата в абоката. Дженифър лежеше неподвижно като мъртвец. Лоугън погледна към мониторите над горния край на леглото и видя, че кръвното ѝ налягане спадна, а дишането и пулсът ѝ се забавиха може би наполовина.

Ръш внимателно следеше физическото ѝ състояние чрез мониторите в долния край на леглото. Двамата мъже мълчаха. След няколко минути Дженифър слабо помръдна, Ръш веднага закрепи два диска, покрити с памук, на слепоочията ѝ.

Лоугън го гледаше с мълчалив въпрос в очите.

— Стимулатор на мозъчната кора — обясни лекарят. — Стимулира дейността на епифизната жлеза.

Лоугън кимна. Проучвания бяха потвърдили, че неврохимичните секрети на епифизната жлеза увеличават екстрасензорните и ясновидските способности.

Ръш се върна пред гората от монитори за наблюдение в долния край на леглото. В продължение на още две минути той наблюдаваше как жена му се отнася в състояние на полусъзнание. След това се доближи и вкара втора спринцовка в абоката.

— Още пропофол? — попита тихо Лоугън.

Ръш поклати глава.

— Бензодиазепин. Заради неговото амнезийно въздействие.

Амнезийно въздействие, учуди се Лоугън. Защо?

Докато се приближаваше към горния край на леглото, Ръш измъкна два предмета от джобовете на престилката си. Лоугън видя, че единият беше офталмоскоп, а за негова изненада другият се оказа древен на вид амулет от чисто сребро. Малка свещ беше сложена в горния му край. Ръш прегледа зениците на Дженифър с офталмоскопа, запали свещта и лекичко залюшка амулета на верижката му между жената и огледалото.