![Третата порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/5/tretata-porta-bg-download.jpg)
Третата порта [bg]
- Автор: Чайлд Линкольн
- Серия: Д-р Джереми Лоугън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-384-3
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третата порта [bg]». Краткое содержание книги:
Лоугън осъзна, че това е един от водолазите, обхождащ калните дълбини на Ал Суд. След миг от зеленикавата супа на екрана изплува фигура в неопрен. В ръката си стискаше кост.
Стоун се наведе към микрофона.
— Колко станаха досега?
— Девет — отговори далечният глас.
Стоун се обърна към Ромеро.
— От Итън научих какво си казала при първоначалния оглед на първия скелет. Че става въпрос за самоубийство и си наясно къде ще е следващият гроб. Ще ни обясниш ли как стигна до този извод?
Ако Ромеро възнамеряваше да бъде сдържана, поканата разсея това намерение.
— Разбира се — кимна тя и отметна кичур коса от челото си. — Първо намерихме едно тяло. Сега открихме няколко. Предполагам, че са общо дванайсет. Следващото ни откритие ще е голям гроб с кости. Съдя за това от начина, по който е погребан Нармер, и как е скрита неговата гробница. Не забравяйте, че става дума за времето преди пирамидите — най-ранните фараони били погребвани в шахти и мастаби. Гробницата на Нармер, независимо как изглежда, е уникална, но тя предхожда гробниците на по-късните владетели. За разлика от много фараони след него той не е искал да се помни дори мястото, където е неговата гробница. На строежа вероятно са работили стотици работници, както и членове на личната охрана на фараона. Щом работата била завършена, всички тези работници — до последния — са били убити. Техните тела са били оставени в покрайнините на гробницата. По-късно, когато самият Нармер е бил положен в нея, жреците и охранителите, участвали в церемонията, са били убити на определено от ритуала разстояние от личния телохранител на Нармер. След това телохранителят се е отдалечил на друго изразяващо уважение разстояние и там се е самоубил. И всичко това е имало за цел да опази светостта на Нармеровите земни останки. За вечни времена армия от мъртъвци е трябвало да стои на пост около гробницата. Единственият човек, който е излязъл жив от пустинята с тези тайни в ръка, бил личният писар на фараона бог. След като ги доверил на остракона, той наредил на личната си охрана да убие и него.
Стоун кимна.
— Значи това е причината с отдалечаване от гробницата броят на скелетите да намалява. — Той откъсна очи от Ромеро и погледна към екрана. — А посоката, която препоръча нашите водолази да следват, беше право на север, нали?
— Точно така.
— Вероятно защото входовете на царските гробници в пирамидите и останалите погребални места от исторически времена сочат на север? — намеси се Лоугън.
— Браво, Джереми. Такова е и моето заключение. — Стоун отново насочи вниманието си към Ромеро. — И следователно този голям гроб със скелети също ще лежи на север от тази точка?
— Така мисля — отговори тя. — На приблизително осемнайсет метра.
— А входът на гробницата ще лежи на още осемнайсет метра в северна посока?
Ромеро не отговори. Нямаше нужда. Стоун се обърна към вратата.
— Отивам да говоря с Валентино. Трябва веднага да удвоим броя на водолазните екипи.
Радиостанцията изпука.
— Още един скелет. Напълно зарит в калта. Шефе, какво ще ги правим?
Марч проговори за пръв път.
— Много добре знаеш. Постави ги в кутиите за улики и ги донеси в Станцията.
Усмивката бързо изчезна от лицето на Ромеро.
— Чакай малко. Трябваше да извадим първия скелет, за да го анализираме и да се уверим, че вървим в правилна посока. Докато тези жреци и слуги — нека ги оставим на мира.
Лоугън се обърна да я погледне, доловил неочаквана нотка на настоятелност в гласа ѝ. Спомни си за нейната двойственост по отношение на вещите от гробниците.
— Дрън-дрън — избоботи Марч. — Ако това са наистина жреците на първия египетски фараон, техните останки са исторически безценни.
— Тук сме, за да открием тайната на гробницата — озъби се Ромеро, — а не да ограбваме…
— Един момент — намеси се Стоун. Личеше, че няма търпение да даде нови нареждания на Валентино, и не искаше да си губи времето с безплодни спорове. — Ще качим шест скелета. Един ще отиде при Итън Ръш за оглед, макар той сега да е твърде зает с друга задача. Фенуик, ти можеш да анализираш останалите пет. Околността да бъде разделена на квадрати, калта да бъде пресята за украшения или останки от платове, макар да се съмнявам, че ще намерим нещо. Щом свършите с изучаването на скелетите, пет трябва да бъдат върнати на мястото им. При нас ще остане само един скелет. Това приемливо ли е?
След миг размисъл Ромеро кимна. Марч също кимна с неохота.
— Прекрасно. Лендау, ще предадеш ли това нареждане?
— Да, доктор Стоун.