![Зловеща паяжина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/6/zloveshcha-payazhina-bg-download.jpg)
Зловеща паяжина [bg]
- Автор: Грейс Том
- Серия: Нолън Килкъни #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-781-2
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зловеща паяжина [bg]». Краткое содержание книги:
— Можеш ли да откриеш кои брокерски къщи стоят зад нашите акции?
— Не, само Комисията за финансов надзор може да го направи. Обикновено това търсят, когато подозират, че вътрешен човек търгува или манипулира акциите. Защо?
— Искам да разбера на кого му е хрумнало, че на „ЮДжийн“ ѝ предстои срив.
На вратата се почука и влезе Роксан Тао.
— Майк, трябва да затварям. Благодаря ти за помощта.
— Кой беше на телефона, твоят брокер? — попита Тао подигравателно.
— Не, какво мога да направя за теб?
Тао постави дебела папка на бюрото на Килкъни. Отгоре беше изписано „Агабашян, Степан“.
— Търговецът на оръжие сега е в Рио де Жанейро. Това е информацията, която имаме за него. Интересно четиво. Барнет предлага да го посетим, докато е там. Запазили са ни места за полета тази вечер.
— Ще си приготвя багажа. Я кажи, имате ли връзки в Комисията за финансов надзор?
— Имаме човек за връзка, към когото и ФБР, и ЦРУ се обръщат, ако се нуждаят от информация за определена трансакция. Какво по-конкретно те интересува?
— „ЮДжийн“. Има необичайно покачване в количеството продадени акции в дните, предшестващи убийството.
Килкъни ѝ разказа за хипотетичната продажба на къса позиция.
— Може и да не излезе нищо, но ако е къса позиция, или продавачът е бил много самоуверен, или е знаел, че нещо лошо ще се случи.
— Как би могъл някой да се досети, че Иймс ще убие двама души?
— Именно. Ако предположим, че Иймс е убиецът, тогава няма начин някой да е имал представа какво става в главата му, освен ако не е говорил за това какво смята да направи. Сигурен съм, че повечето хора, когато научат, че някой се кани да извърши убийство, ще се обадят в полицията, а не на брокера си. Точно затова искам да знам кой стои зад тази къса позиция.
31
9 март,
Рио де Жанейро
Килкъни нагласи бинокъла си и се вгледа в белия елегантен силует в средата на вътрешното пристанище. „Сирват“ — 187-футов плаващ дворец — засенчваше с големината си всичко в пристанището, с изключение на двата разрушителя и супертанкера, които бяха закотвени наблизо. Килкъни забеляза огромен дебел мъж — седеше в задната част на горната палуба на яхтата и пиеше от висока чаша. Беше с оредяваща тъмна коса и дебели черни сключени вежди. Две млади жени в особено оскъдни бикини лежаха и събираха тен до него. Килкъни реши, че тлъстините по телата им сигурно са по-малко, отколкото тези в двойната гуша на мъжа.
— Значи това е Степан Агабашян — каза Килкъни.
Килкъни и Тао бяха в хотелския апартамент с местната им свръзка от ЦРУ, мъж, когото познаваха само като Раул.
— Да — отвърна Раул. — Носят се слухове, че е тук заради сделки с южноамерикански клиенти.
Според досието Агабашян беше роден в Турция от родители арменци. За ранната му кариера в бизнеса с оръжия не се знаеше много, но до 1980 Агабашян определено беше влязъл в голямата игра. Източници оценяваха продажбите му на оръжия на Ирак по време на осемгодишната война с Иран на повече от един милиард долара. Агабашян доставяше оръжия на християнските сили в Ливан, експлозиви на отцепили се от ИРА фракции, ракети на аржентинците по време на Фолклендската война и АК-47 в горещите региони на планетата. На черния пазар Агабашян беше известен като Търговеца на смъртта.
— Проследихте ли движението му? — попита Тао.
— От мига, в който яхтата влезе в пристанището. Досега се забавлява предимно на борда на яхтата, гостите идват с моторница. Миналата вечер слезе на брега за вечеря; младите дами на палубата бяха с него. Източниците ми твърдят, че е поканен на частно празненство в Ипанема тази вечер.
— Знаем ли какво е разположението на кораба? — попита Тао.
Раул кимна и сложи няколко големи скици на масата.
— Получихме тези планове от корабостроителницата.
Килкъни видя две моторни лодки, завързани за яхтата. Изглеждаха маневрени и бързи. После огледа внимателно „Сирват“ и забеляза двама мъже, въоръжени с картечни пистолети, да патрулират по главната палуба. На върха на мачтата на горната палуба имаше радарна антена.
— Не мисля, че щурмуването на яхтата е много добра идея — каза Килкъни. — Отряд тюлени би могъл да се справи, но нямаме в наличност.
— Какво предлагаш? — попита Тао. — Да се облечем подходящо и да нахлуем на празненството, на което е канен довечера?