Зловеща паяжина [bg]

— Преди малко се чух с адвоката си и получих разрешение да ви разкрия подробностите около въпросните акции. Знам, че се интересувате дали не е станало нещо нередно, като изтичане на вътрешна информация. Та поговорих с клиента си по този въпрос. Той живее тук и се съгласи да се срещне с вас, за да разсее съмненията ви. За съжаление през останалата част от седмицата ще е много зает. Можете ли да дойдете да го видите тази вечер?

— Да — отвърна Килкъни. — В кабинета ви ли?

— Не, у дома. Тази вечер ще играем карти с обичайните ми гости. За всички ще е най-удобно така. Да кажем около девет?

— Чудесно. — И Килкъни записа указанията на Харли как да стигне до дома му.

Килкъни и Тао откриха доста трудно къщата на Харли, тъй като гъстите дървета я скриваха почти напълно от улицата. Ако не беше сивкава поовехтяла табела с името на Харли, може би изобщо нямаше да я намерят.

Килкъни паркира до две други коли на чакълестата алея. Лятната къща беше скромна постройка, издигната на подпори, с големи стрехи, които да я пазят от слънцето. Щом видя светлината от фаровете на алеята, Харли излезе на предната веранда.

— Не беше трудно да ме намерите, надявам се?

— Подминахме къщата ви само два пъти — призна Килкъни.

— Е, наистина ценя уединението. Моля, заповядайте.

Той въведе Килкъни и Тао в голяма, уютна стая с прекрасен изглед към Карибско море. В единия ѝ край се бяха разположили трима мъже — играеха карти. Четвърти стоеше на бара и приготвяше коктейли.

— Ето ни и нас обяви Харли, като ги поведе към бара.

Килкъни спря рязко, когато Съмнър Дюрок се обърна да го погледне. Дюрок забеляза реакцията му и разбра, че Килкъни явно го познава. Харли веднага се измъкна от стаята, а тримата картоиграчи се изправиха и се втурнаха към Килкъни и Тао.

— Нолън! — изкрещя Тао.

Килкъни сграбчи един от лампионите и замахна с него като с бейзболна бухалка. Тежката основа се заби в корема на най-близкия нападател и той се преви на пода. Тао блъсна стол към друг от мъжете и изрита третия в челюстта.

Дюрок удари силно Килкъни в гърба. Той се обърна въпреки болката и го удари с лакът в главата. Дюрок залитна зашеметен.

Първият противник на Килкъни се беше възстановил от срещата си лампиона и се хвърли напред. Килкъни отстъпи встрани като матадор и го ритна в коляното. Краката на мъжа се подкосиха и той се свлече на пода. Дюрок сграбчи бутилка „Бомбайски сапфир“ от бара и я стовари в темето на Килкъни. Гърлото ѝ се счупи с тъп звук и Килкъни се свлече на пода.

Дюрок хвърли гърлото на бутилката и се обърна към Тао. Тя се опита да го ритне в главата, но той хвана глезена ѝ и го изви. Тя политна, падна на пода и един от хората на Дюрок бързо я затисна в гърба.

— Харли, завържи я — извика Дюрок, като изви ръцете ѝ зад гърба.

Банкерът се появи в стаята — носеше риболовна корда. Припряно овърза китките и глезените на Тао, като избягваше да я докосва, сякаш самият допир до нея беше опасен. Дюрок се изправи и се огледа. Килкъни лежеше неподвижен на пода.

— И него ли? — попита Харли.