Зловеща паяжина [bg]

— Какво обичате? — отзова се отегчен глас по високоговорителя.

— Ние сме от американската комисия за финансов надзор и бихме искали да говорим с някого за част от пазарните трансакции, поръчани от тази банка — каза Килкъни.

— Имате ли среща?

— Не, но ако предпочитате, можем да се отбием в кабинета на финансовия секретар.

— Няма нужда, братко. Влизай.

Те влязоха в стаята, която заемаше по-голямата част от втория етаж на сградата. Високият таван беше покрит с релефни метални панели, а в средата му лениво се въртеше месингов вентилатор. U-образно бюро запълваше центъра на стаята и всеки сантиметър от повърхността му беше покрит с хартия или електронно оборудване.

Внушителен мъж с дълга бяла брада, която започваше чак от ушите му и смешно контрастираше с плешивото му теме, махна слушалките от главата си и се обърна към тях. В помещението нямаше никой друг.

— Аз съм Хю Харли — представи се мъжът с отсечен британски акцент. — Мога ли да видя документите ви, моля?

— Разбира се — отговори Тао.

Те подадоха на Харли картите, които ги идентифицираха като служители на КФН. Харли огледа снимките внимателно, после им върна документите и попита:

— Какво мога да направя за вас?

— Интересуваме се от продажби на акции, извършени от вашата банка между дванадесети и петнадесети февруари и след кратко прекъсване на двадесети. Смятаме, че избраното време на трансакциите предполага вътрешна информация.

— За какви акции говорим?

— „ЮДжийн“, биотехнологична компания.

Харли се облегна в стола си и скръсти ръце на корема си.

— Не си спомням да съм търгувал с такива акции, но не се притеснявайте — правя десетки трансакции всеки ден. Преди да удовлетворя молбата ви, трябва да се консултирам с адвоката си и с кабинета на финансовия секретар относно законността на подобни разкрития. Законите тук са доста строги и не бих искал да наруша някой от тях от невежество.

— Колко време ще отнеме това? — попита Тао.

— Предполагам, до края на деня, ако имам късмет. Адвокатът ми ще бъде в съда целия следобед, а да се мине през служителите на секретаря не е толкова просто, колкото изглежда. Ако бяхте се срещнали с него, преди да дойдете тук, това щеше да спести малко време. В града ли ще останете?

— Не, нямаше свободни стаи. Наехме апартамент в Уест Бей. — Килкъни измъкна една визитка от калъфа, който Тао му беше осигурила, и написа телефонен номер на гърба ѝ.

— Надявам се, че ще приключим бързо. Собственикът на апартамента се връща в края на седмицата.

Харли взе картичката от Килкъни, хвърли поглед на номера, после я пъхна в джоба на бялата си ленена риза.

— Ще видя какво мога да направя за вас. Сега, ако не възразявате, трябва да проведа няколко разговора, пък и все още има няколко часа, преди американските пазари да затворят.