Зловеща паяжина [bg]

Нюбърг издърпа папката с документите за петте самолета и я сложи на бюрото пред Тао и Килкъни. Той провери идентификационните номера и раздели документите на две купчини.

— Тези трите видяхме в Уако вчера и според докладите на Пентагона само те е трябвало да бъдат изпратени там.

— Това не може да е вярно! — Нюбърг извика доклада на компютъра си. — Ето. По искане на Пентагона сме подготвили пет самолета за полет. Което означава, че сме махнали защитните пашкули, проверили сме електрониката, презаредили сме хидравличните линии и сме направили около стотина други неща. За LC-130 цялата тази работа отнема шестдесет дни и струва няколко хиляди долара. Стоянката не е военно съоръжение и собствениците няма и да пипнат някой самолет, ако не им се плати предварително за работата, а на нас ни е било платено да подготвим пет самолета.

— Пентагонът твърди, че са платили само за три — настоя Тао. — Чудя се кой ли е платил за другите два?

— Ваш персонал ли лети на самолетите? — попита Килкъни.

— Не, летателните екипи се осигуряват от собственика. Имаме двама пилоти на щат, но те не могат да летят на всеки модел самолет, който държим на съхранение, и със сигурност не и на LC-130. — Нюбърг прелисти папката. — Тук е документацията за формалното прехвърляне на всеки самолет на представителя на собственика, в този случай — на пилота.

Тао разгледа петте подписани формуляра.

— Два от самолетите са били получени от двама пилоти на трети януари. Ден по-късно трети пилот е взел третия самолет. Същият пилот се е връщал на следващия ден, за да закара и останалите два.

Килкъни сравни номерата върху формуляра с тези на палмтопа си.

— Серийните номера на самолетите, летели на четвърти, пети и шести съвпадат с тези, които видяхме в Уако. Засега остава неизвестно местоположението на останалите два.

— Освободили сме тези самолети според разпоредбите — каза Нюбърг, беше объркана. — Не разбирам как два от тях може просто да изчезнат.

— Може ли да получим копие от всички данни, които имате за тези два самолета? — попита Килкъни. — Искам всички документи от времето на пристигането им до мига, в който пилотите са ги изкарали оттук.

— Разбира се. Повечето информация е тук, но ще накарам асистента си да извади останалото. Все пак съм мениджър само от месец; всичко това се е случило, преди да ме повишат.

— Какво е станало с предшественика ви? — попита Тао.

— О, ужасно е, бедният човек. Ухапа го гърмяща змия.