Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
Когато се случи за трети път, Грейс си помисли, че то ще я погуби.
Изтощена, останала без капчица сила, тя извиваше глава върху възглавницата, ала той нито за миг не забавяше безпощадния си ритъм.
— Моля те, Джулиън — простена тя, с тяло, което допирът му продължаваше да разтърсва неудържимо. — Моля те. Не мога повече.
Едва тогава той се отдръпна.
Грейс дишаше пресекливо и цялата трепереше — от главата чак до пръстите на краката. Никога преди не бе познавала такова стихийно удоволствие. Устните на Джулиън прокараха път нагоре по тялото й и спряха чак когато достигнаха шията.
— Кажи ми истината, Грейс — прошепна той в ухото й. — Изпитвала ли бе нещо подобно досега?
— Не — призна тя искрено; надали бяха много жените, които бяха преживявали нещо като онова, до което той я бе довел преди малко. — И представа си нямах.
Джулиън обходи тялото й с лаком поглед, сякаш все още не бе й се наситил. Грейс усети ерекцията му, опряна в хълбока й, и си даде сметка, че той не бе стигнал до края. Беше удържал на думата си. Тази мисъл накара сърцето й да се разтупти, обзе я желание да му помогне да получи онова, с което бе дарил нея. Или поне нещо подобно. Грейс посегна надолу и понечи да разкопчае панталона му, ала той улови ръката й, поднесе я към устните си и нежно целуна дланта й.
— Много мило от твоя страна, но няма защо да си правиш труда.
— Джулиън — рече тя укорително, — знам, че за мъжете е много болезнено, когато не успеят да…
— Аз не мога — прекъсна я той.
Грейс сбърчи чело.
— Какво не можеш?
— Не мога да получа оргазъм.
Грейс го зяпна с отворена устна. Шегуваше се, нали? И все пак — очите му бяха ужасяващо сериозни.
— Това е част от проклятието — обясни той. — Мога да те даря с наслада, ала докоснеш ли ме сега, само ще направиш страданието ми още по-голямо.
Сърцето на Грейс се сви от болка и тя го помилва по бузата.
— Тогава защо…
— Защото го исках.
Грейс не му повярва. Нито за миг. Тя отдръпна ръката си и извърна очи.
— Искаш да кажеш, че си бил принуден? То също е част от проклятието, нали?
Джулиън улови брадичката й в шепа и я накара да го погледне.
— Не. Ако наистина бях решил да не се съпротивлявам на проклятието, вече щях да съм проникнал в теб.
— Не разбирам.
— Нито пък аз — призна Джулиън, загледан в очите й, сякаш търсеше отговора там. — Просто полежи с мен — прошепна той. — Моля те.
Болката, стаена в тези простички думи, накара сърцето на Грейс да се свие. Горкичкият й Джулиън. Какво му бяха причинили! Как можеха да сторят подобно нещо на човек като него!
Джулиън взе книгата от леглото и я сложи в ръцете й.
— Почети ми.
Грейс запрелиства страниците, а Джулиън подреди възглавниците в горната част на леглото.
След това се изтегна назад и притегли Грейс към себе си. Все така мълчаливо, той зави и двамата с едно одеяло и нежно прегърна Грейс с една ръка.
Обгърната от уханието на сандалово дърво, тя започна да му чете за Уенди и Питър Пан. Останаха така повече от час.
— Обожавам гласа ти. Начина, по който говориш — каза Джулиън, докато Грейс отгръщаше страницата.
Тя се усмихна.
— И аз твоя. Ти имаш най-страхотният акцент, който някога съм чувала.
Джулиън взе книгата от ръцете й и я постави върху нощното шкафче. Грейс го погледна и изпепеляващият копнеж в очите му я остави без дъх. И тогава, за нейно огромно учудване, той я целуна по връхчето на носа. След това се пресегна, взе дистанционното и приглуши осветлението, а после се сгуши до гърба й и се притисна в нея.
Грейс не знаеше какво да каже.
Джулиън отметна косата от лицето й и положи глава до нейната.
— Харесва ми как ухаеш — прошепна той и я прегърна още по-силно.
— Благодаря — също така тихо отвърна Грейс.
И сама не бе сигурна защо, но й се стори, че той се усмихва.
Тя се намести още по-близо до него и голите й крака се отъркаха в дънките му.
— Удобно ли ти е с дрехите? Не искаш ли да се преоблечеш?
— Не. Така със сигурност знам, че лъжицата ми няма да бръкне в твоя…
— Не го казвай! — прекъсна го Грейс със смях. — Не се засягай, но брат ти е отвратителен.
— Знаех си, че неслучайно те харесвам.
Грейс взе дистанционното от ръката му.