Веселото гробище [bg]

67

Още щом видя силуета на вратата, Ели се обърна гърбом към вратата, за да зареди кафе машината. Траян се промъкна крадешком, обгърна я през кръста и я целуна по врата.

- Ще ни видят - прошепна Ели и направи опит да се дръпне настрани.

- Какво от това? - засмя се Траян, без да я пусне.

- Забрави ли за ловната дружинка?

- Ще преживея няколко сачми в задника - безгрижно отговори младежът.

- Да не би да спиш по корем?

- По корем правя някои по-приятни упражнения - заумилква се той.

- Прозвуча като предложение.

- Нахално ли ти се струва?

- Прибързано - сериозно отговори момичето.

- Стига бе! - невярващо изрече Траян. - Повече от десет дни минаха!

- В Кралево времето тече с друг ритъм.

- Мъчително бавно, когато... - Траян се прилепи към Ели и тя усети, че е възбуден.

- Ходи си тогава! - прекъсна го момичето и се отдръпна решително.

- Няма да е скоро - поклати глава той. - Първо, ще разнищя тайните на Кралево, второ - ще напиша дипломната си работа, трето - ще се любя с най-красивото момиче на света...

- Ясно. Ще изпълниш само втора точка от плана си.

- Защо? За първа и трета точка ти можеш да ми помогнеш.

- Забрави за трета точка! - категорично отсече Ели и сложи на плота две големи чаши с кафе.

- Няма да споря... Засега.

Траян взе чашите и седна на близката маса. Момичето седна срещу него. Той отпи голяма глътка горещо кафе и прошепна:

- Трябва да ми помогнеш.

- За какво?

- Става нещо из селото.

- И аз го усещам. Баща ми не ме пуска никъде.

- Може да е от бащинска ревност - изпъчи гърди Траян. - Мисли си, че дъщеря му още е малка...

- Едва ли... - отговори Валерия. - Досега не се е случвало...

- Защото аз не съм бил тук - засмя се самодоволно младежът.

- Е, ти не си бил, но други... - подхвърли загадъчно Ели.

- Искаш да ревнувам - поклати разочаровано глава Софиянеца.

- Не. Но татко се страхува се за мен, а това никога не се е случвало - изрече със спокоен глас момичето.

- Всичко се върти около ловната дружинка - стана сериозен и Траян.

- Прав си. Коко Хлопката, Димо Вълкобореца и Бончо Гладиатора са ловци.

- Както и Щурата Стела.

- Какво за нея?

- Намерена е мъртва на гробищата.

- Не знаех - едва произнесе Ели и се облегна назад. Помълча малко и добави: - Дали трябва да се страхувам за татко?

Траян само повдигна рамене.

- Слушай... - наведе се той напред. - Според мен всичко започва от Прокълнатата къща.

- Не научи ли нещо от баба Бенда?

- Преди трийсет години една жена се е обесила в нея.

- Драматично, но не и зловещо - подпря длани на масата Ели.

- И аз си помислих същото - отвърна Траян. - Но никой не казва защо тази жена е посегнала на себе си?

- Може да е свидетел на нечие престъпление...

- Може - съгласи се бързо младежът. - Но тогава... Кои са престъпниците?

- Да не мислиш, че са от ловната дружина? - Ели рязко стана от масата.