Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
— Винаги ли си толкова съзнателно жестока?
Бел издърпа рязко ръката си.
— Бих те зашлевила — изсъска тя, — но се страхувам, че бузата ти може да зарази ръката ми.
— Сигурен съм, че ще бъдеш щастлива да узнаеш, че ме нарани. Но, моя скъпа лейди, това беше само за момент, защото след това осъзнах, че не искам каквато и да е част от жена, която се унижава до там, че да се умилква на брат ми, само за да ми отмъсти.
Бел най-накрая позволи на раздразнението си да вземе връх.
— За последен път, Джон, аз нямам никаква представа кой е брат ти.
— Е, това наистина е интересно, защото той знае коя си ти.
— Много хора знаят коя съм аз.
Джон приближи лицето си на сантиметри от нейното.
— Той мисли да се ожени за теб.
— Какво?
— Чу ме!
Бел примигна изненадано и за момент част от гнева й се разсея от объркването й.
— Ами, предполагам, че много мъже си мислят, че ще се оженят за мен — каза тя замислено. — Но това не означава, че всички те са ме попитали и със сигурност не означава, че съм отвърнала на чувствата им.
За момент на Джон му се прииска да й повярва, но после си спомни думите на Ема.
Тя мисли да се омъжва… Мисля, че беше граф…
Всъщност Бел каза, че той й напомнял малко за вас.
— Не се опитвай да ми говориш по този начин, момиченце — предупреди я той.
— Момиченце? Момиченце! Оскърблението да върви по дяволите, мисля, че ще те зашлевя! — Бел вдигна ръка, но Джон лесно я хвана.
— Нямаш моите инстинкти, Бел — каза той меко. — Не можеш да спечелиш двубой между нас.
Неговото снизхождение, накара гнева на Бел да се превърне в истинска ярост.
— Позволи ми да ти кажа няколко неща, лорд Блекууд — побесня Бел и издърпа ръката си назад. — Преди всичко, не знам кой е брат ти, второ, дори наистина да исках да се омъжа за него, не виждам защо това трябва да има нещо общо с вас, откакто вие пределно ясно ми показахте, че не искате да имате нещо общо с мен. Трето, не виждам причина защо трябва да обяснявам действията си към другите хора на вас. Така, четвърто…
— Спри на третото, Бел — усмихна й се иронично Джон. — Загуби интереса ми.
Бел му отправи най-очарователната си усмивка и след това вдигна ръка така, сякаш се готвеше отново да го зашлеви. След като интересът му беше ангажиран от движението на ръката й, тя го ритна с всичка сила в крака. Джон дори не трепна. Тя не си й помисли, че ще го направи, защото пантофките и не бяха направени от достатъчно твърд материал. След като духът й беше повдигнат от тази малка победа, тя подигравателно му каза:
— Инстинктите ти остаряват, Джон.
— Ако искаш да ми нанесеш истински удар си вземи по-твърди обувки, Бел. Това може и да те спаси от някоя друга пришка следващия път, когато отидеш на разходка.
Бел преглътна, когато си спомни как Джон нежно се беше погрижил за крака й. Беше й трудно да се примири, че този нежен мъж, който стоеше пред нея сега, й говори язвително и оскърбително. С преднамерено търпелива въздишка тя го погледна в очите и каза:
— Бих желала да се върна при другите. Така че, ще бъдеш ли така добър да отстъпиш…
Джон дори не помръдна.
— За кого мислиш да се омъжваш?
Бел мислено изстена, когато собствената й лъжа се обърна срещу нея.
— Не е твоя работа — рязко му отвърна тя.
— Попитах те за кого смяташ да се омъжваш?
— А, аз, ти отговорих, че това не те засяга.
Джон се наведе към нея.
— Не е ли за графа на Уестброут по някаква случайност?
Очите на Бел се разшириха учудено.
— Той е твоят брат?
Тя наистина не знаеше, че са роднини. Никой не можеше да изиграе подобно изражение. Но Джон искаше да бъде абсолютно сигурен, затова каза:
— Неговото второ име не те ли наведе на нещо?
— Аз го срещнах едва миналата седмица. Не знам второто му име. Той ми беше представен само като граф на Уестброут. И преди да си ме обвинил в някакво друго отвратително престъпление, ми позволи да ти кажа, че баща ти е граф, само защото Алекс ми каза и нямах идея кой по-точно е.
Джон не каза нищо, просто стоеше и я преценяваше мълчаливо. Бел намери държанието му за изключително дразнещо и каза:
— Въпреки че сега, когато го спомена, той прилича малко на теб. Малко по-красив е, може би и не накуцва.
Джон игнорира обидата й, досещайки се за какво го прави — безсмислено нападане от страна на едно ранено животно срещу друго.