Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
— А, ето ви и вас, лейди Арабела.
Бел се обърна и видя, как лорд Уестброут върви към нея. Джон вървеше заедно с него, а на лицето му беше изписана многозначителна усмивка.
— Колко приятно е да ви видя отново, милорд — измърмори тя учтиво.
— Вярвам, че вече сте се запознали с брат ми — допълни Деймиън. — Лорд Блекууд.
— Да, разбира се. Добре се познаваме.
Бел потръпна при това двусмислие в думите си и отказа да погледне към Джон, сигурна, че ще бъде възнаградена с една дяволска усмивчица. Тя беше спасена все пак от евентуалното неудобство на този разговор от домакинята лейди Фортрайт, която се присъедини към тях.
— А, Уестброут — изписка тя. — Не ви видях да влизате. И лейди Арабела, винаги е удоволствие за мен да ви видя.
Бел се усмихна и учтиво направи реверанс.
— А това трябва да е брат ви — продължи лейди Фортрайт.
Деймиън кимна и ги представи. После забеляза още някакви приятели, извини се и остави Бел и Джон в лапите на тяхната изключително нежна домакиня.
— Лорд Блекууд? Барон ли сте? — попита тя. — Хмм, не съм запозната с титлата.
Бел усети как я обзема гняв. Лейди Фортрайт винаги е била неприятна личност, която се опитваше да прикрие липсата си на самочувствие, като обижда другите.
— Това е сравнително нова титла, милейди — каза Джон с непроницаемо изражение.
— Колко нова? — усмихна се тя сдържано на малката си шега и погледна към Бел, за да види дали тя също изпитва презрение към новаците в редиците им. Отговорът на Бел беше намръщено изражение, когато забеляза, че през последните няколко минути разговорите в стаята са станали тихи. Господи, нима никой нямаше нищо по-добро за правене, от това да слуша нелепото бъбрене на лейди Фортрайт? И къде изчезна Деймиън? Не трябваше ли той да защити брат си?
— От няколко години — отговори Джон тихо. — Аз бях почетен за военната си служба.
— Разбирам. — Лейди Фортрайт изправи гръб и опъна раменете си назад, перчейки се пред своята публика. — Ами, сигурна съм, че сте много горд, но аз не мога да одобря това безразсъдно раздаване на титли. Не е в полза за благото на аристокрацията да бъде твърде безразборна, така да се каже.
— Лорд Блекууд е син на граф — каза тихо Бел.
— О, аз не критикувам неговата кръв — отвърна тяхната домакиня. — Но ние не трябва да се превръщаме като онези руснаци, които раздават титли почти на всеки. Знаете ли, че ако някой руснак е херцог, всичките му синове също са херцози по право? Не след дълго цялата страна ще бъде пълна с херцози. Това би било истинска анархия. Помнете ми думата, тази страна отива към разруха и това ще е заради всички онези херцози.
— Много интересно предположение — отвърна Бел студено.
Лейди Фортрайт не забеляза раздразнения тон на Бел.
— Намирам, че всички тези нови титли са някак нетактични, не мислите ли?
Бел си пое рязко въздух, всички наоколо се ослушваха за нейния отговор. Деймиън се беше присъединил отново към тях и тя му отправи една сдържана усмивка.
— Съжалявам, лейди Фортрайт — отговори Бел сладко, — но не споделям мнението ви. Вашият съпруг е петият виконт на Фортрайт, нали?
— Шестият — мълниеносно отговори лейди Фортрайт. — А баща ми е осмият граф на Уиндмайер.
— Разбирам — каза Бел бавно. — Така че никой от тях не е направил нищо за своите титли, освен може би, че се е родил?
— Сигурна съм, че не ви разбрах, лейди Арабела. Мога ли да ви припомня, че титлата на баща ви е от няколко века?
— О, не, уверявам ви, че този факт ми е добре известен, лейди Фортрайт. Ние смятаме, че графската титла е важна семейна чест. Но моя баща е добър човек, защото наистина е добър човек, а не защото е наследил древна титла. А, колкото до лорд Блекууд, намирам, че титлата му е много по-затрогваща, защото е олицетворение на доблестта на мъжа, който стои пред вас, а не на някакъв отдавна починал предшественик.
— Хубава реч, лейди Арабела, особено от някого, който се наслаждава на привилегиите на общественото си положение. Но непълно подходящо за добре възпитана дама. Превърнали сте се в нещо като интелектуалка.
— Най-после, комплимент. Не мислех, че мога да чуя такъв от вашите устни. Сега, ако ме извините, започнах да се отегчавам от този прием. — Бел умишлено обърна гръб на домакинята, напълно наясно с факта, че подобно държание е скандално. — Джон, беше прекрасно да ви видя отново. Надявам се, че ще ме посетите скоро, но сега трябва да открия Дънфорд, за да ме придружи до вкъщи. Хубава вечер.