Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти — отвърна Джон. — Уверявам те, ако стане ясно, че работата ми не може да бъде свършена за две седмици, незабавно ще си потърся жилище.
Деймиън благосклонно склони глава.
— Довел ли си някого с теб?
— Камериерът ми.
— Чудесно, тогава мога да предположа, че си взел официални дрехи?
— Да.
— Добре. Поканен съм на малко парти тази вечер и домакинята ми изпрати бележка преди по-малко от час, за да ме помоли да доведа още един мъж. Изглежда, че някой се е разболял и тя има прекалено много жени.
Мисълта, да излиза сред обществото въобще не се нравеше на Джон, но той се съгласи, защото можеше да разбере, за кого мислеше да се омъжи Бел.
— Чудесно — повтори Деймиън. — Ще изпратя съобщение на лейди Фортрайт незабавно. О, ще имаш възможността да се срещнеш с жената, която мисля да ухажвам. Време е да се оженя, нали знаеш. Наистина се нуждая от наследник.
— Разбира се — измърмори Джон.
— Мисля, че тя е отличен избор, макар че трябва да я проуча по-добре. От добро семейство е и е доста хубавка. Интелигентна е, но не и толкова очарователна.
— Звучи като самото съвършенство.
Деймиън се обърна към него доста рязко.
— Може би я познаваш. Тя скоро бе на гости на роднини за около месец, които живеят в близост до новия ти дом. Как се казваше? Не мога да запомня.
Джон усети зловещо чувство под лъжичката, което се разпространи бързо из тялото му.
— Нарича се Блечфорд Манър — студено каза той.
— Ужасно име. Наистина трябва да го смениш.
— Така и възнамерявам да направя. Щеше да кажеш…
— О, да. Името й е лейди Арабела Блайдън.
Глава единадесета
Джон се почувства така сякаш го бяха ударили. Въздухът стана задушен, а лицето на Деймиън придоби зловещо изражение.
— Аз съм близък с лейди Арабела — изрече той най-накрая. Изпита кратко задоволство, че гласът му прозвуча почти нормално.
— Чудесно — каза Деймиън благо. — Тя ще бъде на приема тази вечер.
— За мен ще бъде удоволствие да подновим познанството си.
— Добре. Ще те оставя да се настаниш. Лайтбоди ще те заведе до стаята ти. Ще се отбия по-късно, за да те въведа в подробностите относно тази вечер.
Деймиън се усмихна вяло и напусна стаята.
Икономът влезе бързо и с тиха изпълнителност информира Джон, че багажът му е преместен в стаята за гости. Все още замаян от шока, той последва иконома до стаята си, където се изпъна в леглото, с втренчен в тавана поглед и позволи на яростта да го завладее.
Брат му? Брат му? Той никога не си беше и помислял, че Бел притежава такава злобна душа. Насили се да не мисли за нея, но беше прекалено разстроен, а тя очевидно не си струваше.
Беше безуспешно. Всеки път щом насочеше мислите си към храна, коне или каквото и да е друго нещо, се появяваха една позната руса глава и една блестяща усмивка. После същата тази усмивка се превръщаше в подигравка, когато я виждаше да се заиграва с брат му.
Проклета да е тази жена!
Когато стана време да се приготви за бала, Джон се облече с изключително внимание във вечерното си облекло, което беше изцяло в черно, с изключение на колосаната му бяла риза и шалче.
Той и брат му водиха любезен разговор в каретата, но Джон беше прекалено погълнат от мисълта, че ще види Бел, поради което не обърна внимание на Деймиън. Той не обвиняваше брат си, че се е влюбил в нея, като самият той беше добре запознат с нейните прелести. Беше ядосан на Бел заради това, че беше потърсила толкова злобно отмъщение срещу него.
Когато пристигнаха в къщата на Фортрайт, Джон позволи на иконома да го освободи от палтото му и незабавно огледа стаята за Бел. Погледът му я намери в ъгъла на стаята, където оживено разговаряше с висок, красив мъж с тъмна коса и тъмни очи. Тя със сигурност е била заета през двете седмици от последната им среща, помисли си той горчиво. Вниманието на Деймиън беше веднага грабнато от негов приятел и след като тяхната домакиня беше някъде, където не можеше да бъде открита, Джон успя да избегне продължителното и подробно представяне. Той се отправи направо към Бел, като успя да удържи гнева си. Когато се намираше непосредствено зад нея той се обърна към нея.
— Добър вечер, лейди Арабела. — Не можеше да се довери на себе си да каже още нещо.
Бел се завъртя рязко, толкова развълнувана да го види, че пропусна студенината в гласа му.