Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Ловецът спря за миг, защото, когато разказът му стигна дотук, Хети Хътър стана, приближи се и се настани внимателно до коляното му, както дете се приближава до майка си, за да слуша приказки.
— Да, той я хареса и тя го хареса — продължи Ловецът, след като хвърли дружелюбен и одобрителен поглед към невинното заинтересувано момиче. — А когато е така и възрастните са съгласни, рядко се случва младата двойка да се раздели. Ала наред със завоюването на този успех Чингачгук си спечели и врагове между ония, които желаеха девойката също толкова много, колкото и самият той. И един от тях — Брайърторн или Бодил, както го наричаме на английски, или още Йокомон, както е името му на индиански, се почувства особено засегнат и подозираме, че той има пръст в събитията, които последваха. Преди два месеца Вах-та!-вах отиде с баща си и майка си да лови лакерда в западните реки, където според всички има най-много риба. И през време на това пътуване девойката изчезна. В продължение на няколко седмици нямахме никаква вест за нея, но ето преди десет дни през земите на делауерите мина бързоходец и ни съобщи, че Вах-та!-вах е била отвлечена — предполагаме, макар и да не сме сигурни, с помощта на коварния Бодил — и че сега се намирала у неприятелите, които я осиновили в племето си и искали да я омъжат за един млад минго. Съобщението гласеше, че групата възнамерява да ловува и събира храна по тия места около месец-два, преди да се върне обратно в Канада, и че, ако успеем да попаднем на дирята им, може да ни се удаде да освободим девойката.
— А какво засяга това вас, Ловецо? — запита леко обезпокоена Джудит.
— Засяга ме тъй, както ме засяга всичко във връзка с приятеля ми. Аз съм тук, за да помогна на Чингачгук и ако ние успеем да освободим младата девойка, която той обича, ще се зарадвам почти толкова, колкото и ако си бих възвърнал собствената любима.
— А къде е вашата любима, Ловецо?
— В гората, Джудит… Виждам я сред клоните на дърветата, когато ръми дъжд, в росата по ливадите, в облаците, които плуват по синьото небе, в птиците, които пеят в леса, в сладкия извор, където утолявам жаждата си, и във всички други величествени дарове на природата.
— Искате да кажете, че никога досега не сте любил жена и обичате най-много вашите горски скитания и живота, който водите, така ли?
— Да, така е. Аз съм бял, имам сърце на бял и не мога да обичам индианска девойка, която има сърце и чувства на червенокожа. Не, не, не съм се разболявал още от тая болест и се надявам да остана здрав — най-малкото, докато свърши тази война. Времето ми и без това е достатъчно погълнато от работите на Чингачгук, за да не мисля за свои собствени, преди да се уреди неговият въпрос.
— Девойката, която в края на краищата ще ви спечели, Ловецо, ще спечели най-малкото едно честно сърце — сърце, което не познава подлостта и измамата и това ще бъде победа, за която много от нейните другарки ще й завиждат.
Красивото лице на Джудит доби тъжно изражение, докато изговаряше тия думи, а около устата й, която никакво свиване на мускулите не можеше да загрози, заигра горчива усмивка. Събеседникът й забеляза промяната и макар да не умееше да разбира добре женските сърца, той притежаваше достатъчно вродена изтънченост, за да долови, че е по-добре да изостави този въпрос.
Тъй като до часа на срещата с Чингачгук все още оставаше много време, Ловецът можеше спокойно да проучи състоянието на отбранителните средства и да предприеме такива допълнителни мерки, каквито бяха по силите му и каквито нуждата на момента налагаше. Опитът и предвидливостта на Хътър бяха оставили твърде малко да се допълни в това отношение. Все пак и на младия човек, за когото би могло да се каже, че е изучил изкуството на граничната война от разказите и легендите на народа, при който бе живял тъй дълго, хрумнаха някои предпазни мерки. Разстоянието между „замъка“ и най-близката точка на брега изключваше всякаква опасност от пушечни изстрели, дадени от сушата. Наистина къщата донякъде беше в обсега на мускетните изстрели, но за точен прицел не можеше да става и дума и дори Джудит смяташе напълно изключена подобна заплаха. И така, докато останеха господари на крепостта, те бяха в безопасност, освен ако нападателите намереха средства да преплават езерото и да я превземат с огън или с щурм, или посредством някоя друга индианска хитрост или подлост.
Хътър беше взел достатъчно мерки срещу пожар. Цялата сграда, с изключение на покрива, мъчно можеше да бъде подпалена. На няколко места подът беше прорязан и ведрата, завързани с въжета, които се използваха всекидневно, бяха готови да послужат и при подобно критично положение. Дори само една от девойките можеше лесно да изгаси пожар, който би избухнал, при условие, че не ще му остане време да се разрасне много. Джудит, която, изглежда, бе посветена във всички отбранителни планове на баща си и която притежаваше достатъчно смелост, за да вземе доста голямо участие в тяхното изпълнение, обясни тия подробности на младия човек и спести по този начин много време и работа при изследванията му.