Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Вие сте се сражавал с диваците, Ловецо, съвсем сам, без ничия помощ — каза тя. — В желанието си да ни защитите — Хети и мен може би — вие смело сте влязъл в бой с неприятелите, без да има наблизо човек, който да ви окуражи в подвизите ви или да бъде свидетел на вашата гибел.
— Сражавах се, Джудит, да, сражавах се с неприятеля, и то за пръв път в живота си. Това са неизбежни неща и донасят със себе си смесено чувство на печал и на тържествуване. Според мен човешката природа е войнствена, защото всички народи се избиват помежду си, а ние трябва да устояваме правата си и да бъдем верни на нашата природа. Какво е станало досега, не е толкова важно. Но ако Чингачгук дойде тази вечер при скалата, както сме уговорили помежду си, и успея да го взема оттам незабелязано за диваците — или пък, дори ако ни открият, независимо от желанията и намеренията им, тогава вече всички можем да очакваме, че ще се води сражение, преди мингосите да сложат ръка на „замъка“, „ковчега“ или вас.
— Кой е този Чингачгук? Откъде идва и защо идва тук?
— Въпросите ви, струва ми се, са естествени и справедливи, при все че този момък е получил вече голямо име в оня край на страната, където живее. По кръв Чингачгук е мохикан, а по стар обичай се е присъединил към делауерите, както и мнозина от племето му, разбито доста отдавна при нахлуването на нашата раса. Той е от семейство на велики вождове — Ункас, негов баща, е бил най-уважаваният воин и член на съвета в племето. Дори старият Таменунд почита Чингачгук, при все че го смятат още за твърде млад, за да предводителства през време на война; пък и тяхното племе така се е пръснало и толкова е намаляло, че званието вожд сега почти е изгубило значение… И така, когато тази война започна сериозно, делауерът и аз си определихме среща за днес по залез слънце при прочутата скала в долния край на това езеро с намерение да започнем първия си враждебен поход срещу мингосите. Защо избрахме да минем точно оттук обаче, е наша тайна, но както ще предположите и самите вие, разумните млади хора, тръгнали по пътеката на войната, не правят нищо без определено намерение и цел.
— Към нас един делауер не може да има неприятелски намерения — каза след мигновено колебание Джудит, — пък и нали знаем, че вие сте наш приятел.
— Предателството, надявам се, е последното престъпление, в което мога да бъда обвинен — отвърна Ловецът, засегнат от пламъчето на недоверие, блеснало в ума на Джудит, — и най-малко от всичко — предателството към хора с моя цвят на кожата.
— Никой не се съмнява във вас, Ловецо! — извика девойката буйно. — Не, не! Вашето честно лице би било достатъчен залог за доверието на хиляди сърца! Ако всички мъже имаха честен език като вас и не обещаваха неща, които не възнамеряват да извършат, на света щяха да бъдат сторени по-малко злини и парадните униформи и червените мундири нямаше да служат като извинение за подлостта и измамата.
Девойката говореше със силно чувство, дори с възбуда, а когато привърши, хубавите й очи, обикновено тъй нежни и привлекателни, мятаха мълнии. Ловецът не можеше да не забележи това необичайно душевно вълнение, но с такт, който би направил чест на всеки придворен, той не само избегна какъвто и да било намек, но успя да прикрие и въздействието, което оказа върху самия него това откритие.
Джудит постепенно се успокои и тъй като явно гореше от желание да се издигне в очите на младия човек, тя много скоро беше в състояние да поднови хладнокръвно разговора, сякаш не се беше случило нищо, което можеше да я разтревожи.
— Нямам право да се меся във вашите тайни или в тайните на приятеля ви, Ловецо — продължи тя, — и съм готова да приема за вярно всичко, което казвате. Ако в този миг на изпитание ние наистина можем да се сдобием с още един съюзник, и то мъж, за нас това ще бъде голяма помощ и дори храня надеждата, че ако разберат, че сме в състояние да защитаваме езерото, диваците сами ще ни предложат да се откажат от пленниците си в замяна на кожи или, най-малкото, срещу буренцето барут, което имаме тук, в къщи.
Думите „скалпове“ н „награди“ бяха вече на устните на младия човек, но той реши да не тревожи дъщерите на стареца и да не намеква за възможната съдба на баща им. Все пак Ловецът беше толкова неопитен в изкуството да лъже, че схватливата Джудит, чийто ум се беше развил сред опасностите на неспокойния живот, долови истината от изразителното му лице.