както земята от небето.
Шекспир
И двете девойки не проговориха, когато Ловецът застана пред тях сам, с лице, на което бяха изписани всичките му опасения за двамата отсъстващи участници в експедицията.
— Баща ми? — извика най-после Джудит, сякаш успя да произнесе тия думи с отчаяно усилие.
— Сполетя го нещастие и няма смисъл това да се крие — отвърна Ловецът с присъщата си прямота и простодушие. — Той и Хари попаднаха в ръцете на мингосите и само небето знае какъв ще бъде краят. Успях да прибера на сигурно място лодките и това е единствената утеха, тъй като негодниците сега ще трябва да плуват или да строят салове, за да стигнат дотук. Към залез слънце ние ще разполагаме и с подкрепата на Чингачгук, ако успея да го взема с една от лодките и мисля, че двамата с него ще можем да защитаваме „ковчега“ и „замъка“, докато някой от офицерите в гарнизона чуе за този индиански набег. А това рано или късно ще стане и тогава ще можем да разчитаме на помощ поне от тая, ако не от друга страна.
— Офицерите! — възкликна нетърпеливо Джудит, като се изчерви още по-силно и очите й изразиха живо, но краткотрайно вълнение. — Кой мисли или говори сега за тия безсърдечни франтове? Ние и сами сме достатъчни да защитаваме „замъка“, но какво стана с моя баща и с клетия Хари?
— Напълно естествено е да се безпокоите за баща си, Джудит, а, струва ми се, също тъй естествено е да се безпокоите и за Бързия Хари.
След това Ловецът кратко, но ясно разказа за всичко, което се беше случило през нощта. Девойките слушаха съсредоточено и внимателно, но никоя от тях не прояви типичното женско малодушие и вълнение, както неизбежно би станало, ако подобно съобщение се направеше на хора, несвикнали с опасностите и случайностите, на които са изложени пограничните жители. За изненада на Ловеца Джудит изглеждаше по-сломена; Хети жадно поглъщаше всяка дума, но вместо да прояви външно своите чувства, размишляваше върху фактите, потънала в тъжно мълчание. Младият човек отдаде вълнението на Джудит както на интереса й към Хари, така и на обичта към баща й, а явното безразличие на Хети приписа на нейната умствена слабост, която помрачаваше до известна степен разсъдъка й и навярно не й позволяваше да предвиди резултатите, от случилото се…
Ала и двете сестри не казаха почти нищо, а се заеха да приготвят закуската. Свикнали с тази работа, те я вършеха по навик и механично, дори и сред най-големите си страдания н грижи. Тримата пристъпиха към простата, но хранителна закуска сред мрачно мълчание. Девойките едва се докоснаха до нея, Ловецът обаче прояви още едно от качествата на добрия войник — да запази апетита си сред най-тревожните и трудни положения.
Закуската бе почти привършила, без никой да произнесе думица, но ето че Джудит заговори възбудено и бързо — както става винаги, когато чувствата избухнат изведнъж, надвивайки външната сдържаност, която е станала по-мъчителна и от проявата на вълнение.
— Тази риба би се усладила на татко! — възкликна тя. — Той казва, че езерната лакерда е почти толкова вкусна, колкото морската.
— Говорят, че баща ви познавал добре моретата, Джудит — отвърна младият човек и не можа да се сдържи да хвърли изпитателен поглед към девойката, защото, както всички, които познаваха Хътър, и той изпитваше известно любопитство към неговото далечно минало. — Бързият Хари ми спомена, че някога си той бил моряк.
Отначало Джудит го погледна смутено, после, повлияна от съвсем нови за нея чувства, изведнъж стана общителна и както изглеждаше, твърде много се заинтересува от разговора.
